Здравей sadlady,

Кофти, ама се случва... Нищо - вие с детенцето да сте здрави, останалото ще се нареди, защото така е в живота - веднъж си на върха, а после падаш. И пак, и тъй, и тъй, и пак... Всъщност по-голямата част от времето си прекарваме в тия междинни състояния между "нагоре" и "надолу". Е ще се справиш и този път - къде ще идеш. Пък, макар и да е тъжно, но всъщност вече се е случвало и като че ли единствено ясната неизбежност на логичния край на отношенията ви е нещото, което те кара да тъгуваш...

Така, както си описала нещата - можеш и се справяш сама с материалната част от битието. Това е хубаво - една грижа по-малко, но пък другото ти липсва и имаш възможност да го осъзнаваш...

Оттук насетне, що ще чиниш? Ами ще живееш и ще дочакаш нов връх и щастие - сигурно е туй - въпрос на време и готовност в теб - ще стане. Злоба/гняв - това са кофти чувства, безсмислени и непродуктивни в същността си. Върви и продължи напред - отървала си се от човек, който - какъвто и да е бил - едно е сигурно - не е за теб и с теб. Права му пътека, а ти върви по своя път.

За издръжката - най-добре ще е някой адвокат да те консултира, дано някой от четящите в клуба намери време да го стори.

За това как ще говориш лични неща пред чужди хора... Ами то от теб зависи. На адвокат, също като на лекар, ще кажеш всичко, за да ти помогне. На останалите - тъй както прецениш и се почувстваш. Тук не е нужно или пък необходимо да казваш много или всичко - чувствай се комфортно и спокойно.

Не - определено няма защо да се чувстваш неудобно от това как се е развил животът ти. Бъди добър човек и се гордей със себе си, останалите ще те уважават заради самата теб, не заради другимо.

Здравей! :)

_____

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите