Честно казано си нямам и най-малката представа защо може да не иска дете от мен, а от друга.
Неговото обяснение (на което вяра не хващам) е, че тъкмо мислил да я зарязва и да се върне при нас и се разбрало че е бременна и сега не вървяло да я зарязва. Не че аз щях да го прибера обратно , но той или не схваща или се прави че не разбира
Но иначе си прав - самозаблудата и слепотата за собствените ни грешки е ГОЛЯМА работа!
И впрочем не изпитвам злоба, затова че ще има друго дете. Изпитвам злоба затова че ТОЙ ме предаде. След като се разделихме е нормално да има и други деца. Но от злоба към него и най-вероятно към Нея (макар че там чувствата са смесени има и злоба, но има и благодарност и съжаление) все още не мога да приема съществуването на каквато и да е връзка помежду ни. Срещите и разговорите са ограничени само до нашето дете. Истината е че ми се ще да ни забрави и мен и моето дете. Принудата да го срещам с детето ме убива. Въобще не искам да го виждам, нито да вижда детето. Но като си поиска, сърце не ми дава да откажа. Ами ако все пак обича сина ни? А да разделиш родител от детето му е най-жестокото нещо на света!
Оф днес твърде много говорих, и сответно мислих за бившия. А това не е здравословно.

пий си кафето и стига си питал защо. Караш ме да мисля, а не искам!