Не си падам много по самообвиненията,но има и моя вина за развода
1.сключих неравен брак по любов
2.въобразявах си ,че хората могат да се променят
3.предполагах ,че хората възприемат света ,така както аз го правя
4.надявах се на някаква абстрактна справедливост,смятах ,че щом вършиш всичко ,както трябва и ще бъдеш оценен достойно-не съобразих че така създавам тежък комплекс за малоценност у съпруга си с всички последици от това
5.бях склонна към самозаблуда -лесно е да бъдеш излъган щом искаш да вярваш
6.не можах да сложа правилната граница на компромисите -създадох погрешно впечатление ,че ще изтърпя всичко
7.мълчах стотици пъти ,когато трябваше да говоря или да крещя от гняв
8.предпочитах бягството от контакти ,вместо изясняването на проблемите дори с риск за семейни скандали
Отчитам като цялостна грешка пасивното си поведение в много случаи ,въпреки възможността да се оправдая за него,защото то даде възможност на бившия ми партньор простор за действия ,които доведоха до пълна разруха на брака