има религиозен ритуал. Поклонниците вървят по стъпките на пророка и се бичуват за да усетят по-добре мъките на Мохамед (или на Аллах, не помня как беше, бе се тая). Работата обаче е че нищо не усещат- в религиозния си екстаз или бяс ако щеш толкова адреналин се излива в кръвта, че болка не се усеща... поне по време на шествието. Хм, малко се отклоних.

Мисълта ми беше че ти май правиш същото сега. А?
Кеф ли ти е да се самообвиняваш? Кара те да се чувстваш по-добре, по-значим?

Искаш някой да "те научи"? Нещо като бич, белезници и черни лъскави кожени дрешки, но в нематериален, психо вариант? Я да видим сега кой е бил лошо момче? Най-най лошото момче, заслужаващо наказание.

Щото грешките по принцип не са приятно нещо за признаване. Е да, правиш го, доказваш че можеш и толкова. Вземаш каквато поука можеш и гледаш да не ровиш. Да се връщаш към тях постоянно и да ти е радостно всеки път... бе нещо ми е вповече.

Виновен съм, е и? Това си е между мен, моя милост и Аз.

Искам повече от света, но не съм кисел мърморко.