Ох, случката е супернеприятна и се боя, че съвсем точно решение няма. Не казваш заедно с майка ти ли живеете. И какви са принципно отношенията баба-внучка?
Според мен /само дето няма да стане/ двете трябва да се извинят една на друга.
Майка ти се е ползвала от идиотското правило, че по-възрастният има право на всичко, именно и единствено, защото е по-възрастен. Не зная как да и обясниш, че такова нещо не съществува. Едва ли ще се съгласи с теб. Каквато и да е била ситуацията тя не може да си позволи да и удря шамар, или да и прави забележки пред приятелите. Категорично не! Ако успееш да и втълпиш това основно правило, считай че си постигнала много.
С малката говори отделно - накарай я, ако можеш, сама да оцени своите постъпки и да каже, според нея, каква санкция заслужава - това ми се струва по-достъпно от първото по-горе. Обясни и, че понякога възрастните също правят грешки и се опитай да смекчиш вината на бабата. Съмнявам се, обаче, че момичето ще го приеме, тъй като се чувства много обидено и с право.
Ако успееш да ги обработиш поотделно, тогава ги събери да се разкаят всяка една за постъпката си.
В цялата история е гадно първо, че бабата е скъсала една много важна нишка с внучката си и вече никога няма да е както е било - това естествено ще ти предизвика куп затруднения лично на теб и второ - ролята на пълнежа на сандвича, в която си попаднала е възможно най-противната, имайки предвид, че от теб се иска и да си арбитър, който да реши проблема по възможност на принципа "и вълкът сит, и агнето цяло".
Направо не ти завиждам, защото съм била в твоята позиция 12 години, най-накрая се наложи да си взема детето и да излезем на квартира... Никак по друг начин не можаха да се решат отношенията баба-внук...
Дано при теб нещата се оправят...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.