"Другата страна на медала..."
Значи... аз го разбирам малко по-различно...
Първо някой уточнения: По-умните хора в клуба, а и в живота като цяло рядко взимат еднозначно решение що се отнася до взаимоотношения, в които самите те не са участници, или най-малкото не са много наясно/ надълбоко. В този смисъл тук готов смислен съвет от типа "направи това и това" ще се види по изключение. Пове4ето се опитваме да разглеждам случаите от "експертна позиция" - даваме нова трактовка/интерпретация на фактите, но като се опитваме да не се променят самите факти. Разбираш ли - това е и разликата между брачната консултация и разводното дело, на второто може и сама да отидеш да разговаряш с адвоката си /защото той ще защитава "твоята страна"/, но в първото се ходи по двойки, трябва да се чуят и "двете страни'. Естествено, че това не изключва факта ... примерно че мъжът праска по два шамара месечно и псува жена си пред децата, а тя го прави с комшии или колеги "за спорт" ... и т.н..
По-скоро както аз го разбирам "другата страна на медала" е, че едно семейство с прилежащите му членове с техните взаимоотношения по хоризонтала и вериткала /съпрузи, деца,родители, баби, роднини, приятели и т.н. + техните особености/ представляват доста сложна СИСТЕМА. Далечна аналогия със скачени съдове, но не съвсем. По-точно нищо не се случва с единия без да предизвика някаква реакция и у другите. За мен "другата страна на медала" означава точно този процес на взаимодействие и по-влияние.... напр. ако питаме моята Бивша защо е направила еди-какво си свързано с мен нейната версия ще се отличава от моята и /според мен, разбира се / ще бъде почти толкова Истинска, колкото е Истинска и моята версия за случилото се.
Макар че има и друго нещо... Всичката по-горна пледоария е призив към рационалното, към Разума във връзката... Но идва момент когато разума заглъхва /както беше в онзи разказ на Чудомир - тук сте повечето млади, но имаше един такъв хуморист на времето, когато бях на годините на Хей,Живот/ та разказа носи май емблематичното за теб/нас заглавие "И аз че изокам некой ден".
В това отношение си абсолютно, на 1000 %права. За себе си. Защото например има различни начини на "изокане" - аз вдигам скандали, вентилирам проблема в пространството и го слагам "към архив" с или без последици за моето поведение. Оказва се, че жените в които се влюбвам и които обичам правят точно обратното - трупат, трупат, трупат някъде дълбоко в себе си и ....един ден....:((((
В крайна сметка може би както и ти отбелязваш / а и не само ти, и други сме го писали/ - всяко нещо си има граници и когато границите на достойнството се преминат.... а с'а де - когато се преминат какво ...? /Стрейнджър в една друга тема те бях помолил за линк за брачни договори, може ли пак...?/
Проблемът според мен е, че след известно време съвместно съжителство започваме да забравяме за тези граници, започваме да гледаме на Партньора като на продължение на нас самите - като на придатък към "моето" тяло, към "моята" душа, към 'моят" разум... "моят" бизнес. И се сърдим когато "моето тяло" не ни се подчинява, както аз съм си помислил и му вдигаме скандали... Май така и мъжът ти... може би. Но кой знае.
За сега толкоз, че има и работа:))..

Давай за жизнь... Давай, брат, до конца...