1. Не съм безотговорна в нито едно отношение.
2. Не желая да се крия зад децата - искам само най-доброто за тях - както всички родители разбира се ( Или поне както повечето родители!)
3. Знам точната възможната причина за грубото му поведение. Имахме данъчни проблеми, които не безболезнено, но ще се разрешат скоро. Това го притеснява и когато се чувства нестабилен губи почва под краката си. Това го изнервя и го прави груб. Само дето същите тези проблеми със същата сила са и на моята глава, но аз нямам право да бъда слаба и да повишавам тон и да псувам - трябва да крепя и офиса и семейството. Аз по-лесно се примирявам с материалните загуби, което оставя впечатление у него, че не ми пука- не е така. По-склонна съм да гледам напред и да взема мерки да оправим нещата възможно най-добре, вместо да се вайкам за стари грешки.
4. Има още една вероятна причина - погълната от работата и децата ми остава малко време да бъда само за него. Е естествено и чисто женско е да не ми е до него в къщи след като се е държал грозно с мен в офиса.
5. сетих се за още нещо - баща му навиква така майка му откакто ги познавам. Мислех, че той е различен, но не е - явно крушата не пада по-далече от дървото. Просто години наред водехме както самия той се изразяваше "безметежен живот" и всичко беше лесно и за двама ни. После пак години наред имахме проблеми от данъчно естество и започнаха проблемите. Лесно е да си усмихнат когато всичко е наред - важното е да се подкрепяме когато има проблеми, но явно само аз мисля така!