Нямаше ли един случай неотдавна- родителите се опитват да крият болестта на детето си, което е ученик в една от елитните гимназии и да го лекуват самички. Болното дете беше изпаднало в криза и цялата история завършила трагично- със смъртта на майката и другото по-малко дете. Мисля че за Пловдив ставаше дума.

Не искам да ви плаша но съм 200% съгласен че трябва много да се внимава с тези болести. Обичта, жалостта, надеждата са прекрасни, но вредни ако заради тях не се вземат мерки. Поставянето под запрещение, настаняването за принудително лечение могат да са спасяващи, макар да изглеждат жестоки и коравосърдечни. Ако ng, искаш да се бориш за него и мислиш че силите ще ти стигнат, не стой на средата на пътя, ами направи нещо за него. Или ако не- бягай по-далече. Така както си сега, разчиташ предимно на късмета си/му.

life is but a joke...