За адвоката на мъжа ми - звучеше точно като адвокат, комуто се е натресъл човек в манийна фаза. "Ако не дойдете, за да видим как може да предотвратим това(Кое?-питам -развода ли?), то ще съм длъжен да поведа дело за развод. Аз съм професионален адвокат." Бяха заключителните му думи. Крайно неясна работа. Иначе това е утвърден адвокат, в най-добрата, зряла адвокатска възраст. С мъжа ми се познават покрай една професорка и наша близка и с него сме се консултирали как да закупим общинския апартамент (каквато процедура по закупуване тече - това също е вода в моята мелница, мисля - за развод не се е допускало при нас!) и да противодействуваме на бабата под нас, която ни мрази, защото, бидейки музиканти-класици, и тримата с детето свирим на пиано доста и се страхувахме от общо събрание.. Изведнъж - пристига мъжът ми да се развежда.. Явно с думите - искам да се развеждам, жена ми ще пледира, че съм луд, но това не е така. Защото той беше подготвен и запознат за това, от което започнах. Освен това, на такъв довереник не може и да се разчита за обективно представяне на нещата, аз не знам как я мисли адвокатът му. Да не говорим, че след месец-два, ще трябва да се бори със самия си довереник, когато той го попита - защо ме разведе, когато видя, че съм болен, какво да правя сега?
Но дори и този адвокат да не се съгласи, според мен мъжът ми ще наеме друг. Цялата му рода стоят зад него. Стана и ясно, че мъжът ми ще се бори за детето.

...Pinson, pinson, pinson, pinson,
Comme c'est curiеux, les noms...