че животът не е свършил!
Освен семейните, в него има много истински радости - от деца, от приятели, от ХОРА изобщо.
Наистина навремето исках да имам семейство, може би защото в детството си съм живяла само с майка си, представях си едни неща...дето всички всъщност си ги представят преди да видят истината.
Сега обаче, не искам да си променям начина на съществуване, за чието равновесие дълги години съм се борила и най-после постигнала. Това, което имам ме задоволява напълно, не мога и на шега да си представя, че ще позволя нещо да се обърка. Мога да променям единствено в посока, която считам за положителна, а тя отдавна не включва мисъл за общ бит с някого. Връзка -да, но после всеки си отива в къщата, където сам си е господар и роб. И това ми убеждение с годините укрепва все повече и повече. Отношенията с друг човек оттук нататък трябва да са лукс и удоволствие, които да си позволиш, а не ежедневие, в чиято сивота да потънеш.

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/