Така е - детето е най-голямото постижение и ценност в живота ми, въпреки че работата понякога е по-лоша отколкото в зверилник...така завихря всичко около себе си, че имам чувството, че съм в окото на урагана...
Той, моят, излезе отдавна от фазата на хиперактивността /за което сега съжалявам, а тогава си мечтаех тайно.../ и влезе в още по-страшна - тийнейджърството - като гледам оттук излизане няма... Сравнявам го с вуйчо му, двойно по-възрастен - на 34 години, със семейство и дете - ами то май особени разлики няма в начина на мислене и поведение. Върхът беше, когато вуйчото, брат ми де, за да ми помогне да разбера и да се ориентирам в цялата тая идиотия, която и двамата вършат /а и доста други мъже, които познавам/ тържествено ми връчи да прочета и осмисля една книга "Да си мъж е опасно". Четох я дълго и мъчително, и единственото, което разбрах беше, че е безкрайно чудно как мъжката половина от човечеството все още не е изчезнала като абсолютно непригодна за съществуване - то бива бива несъвършенства и неприспособимост, деликатни изживявания, вътрешни борби и страдания, колебания и комплекси, ама чак пък толкова... Та там е обяснено примерно защо един мъж се държи зле /вика, пие, бие, не се прибира вкъщи, има любовници и т.н./ - ми то било много просто - ми то душата му страдала, бе, ми никой не разбирал колко е уязвим и нежен, ми светът го товарел с непосилното за крехката му природа бреме "да може винаги всичко", ми това го стресирало, ако не успявал да отговори на очакванията, а тия груби твари жените се възползвали от неговата слабост и се държали жестоко... ей такава помия в общи линии. Тъй да се каже мъжът е винаги прав - само доводите, които се дават са по-различни от обичайните, но има ли значение всъщност? Това не ги прави по-малко несъстоятелни. Та след като най-после прочетох произведението ме препитаха по него и аз си казах това, което написах по-горе - нежните души се разстроиха от моята грубост и невъзприемчивост, и рекоха - ето на и ти си от враговете...
Сега съм си посипала главата с пепел...
И страдам ли страдам

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/