Ами доста е сложно, както казах не може в един постинг да се събере всичко важно, което е довело до взимането на дадено решение...
Не живеем като съпрузи от години, после бяхме разделени за две години(като той пътуваше всяка седмица, за да вижда детето) и когато обстоятелства станаха причина съпругът ми да няма къде да живее в един момент беше естествено да дойде при нас. Така си и остана. Аз живеех сама, без никаква помощ,но се справях добре.
Той предложи помощ- от всякакъв характер, детето ни беше безмерно щастливо и решихме, че така ще е по-лесно и за двама ни:той има къде да живее и аз се грижа за него както съм го правила и докато бяхме съпрузи, от своя страна той се старае ние да сме добре и се грижи за нас и така си поделяме тежестите- ако сме в отделни къщи би било много по сложно и за двамата и най-вече за детето. Даваме му СЕМЕЙНОСТ по този начин и аз вярвам, че това е най-доброто за него, макар,че му се наложи да разбира неща твърде сложни за възрастта му. Никой от нас не е намерил подходящ друг партньор, с който да иска или да е възможно да живее.
Не си задаваме въпроси, работата ми е такава,че много пътувах, сега пък той пътува ...Не обсъждаме отдавна случилото се между нас - сякаш никога не е било. Ако той или аз поискаме да живеем с някой друг- няма да има пречки, просто ще живеем в две къщи, предполагам, че пак ще си помагаме.
Понякога се шегувам, че сме постигнали идеалната форма на съжителство. Не се караме, няма скандали,няма ревност, но няма и страст и други неща ...Мина много време докато преживея това, че брака ни се разпадна( съпругът ми беше този, който искаше да ни напусне, заради друга жена!!!)
Не знам как не съм го намразила, бях разбита тотално след 4 г. ЩАСТЛИВ брак както аз си мислех, да се окаже , че изобщо не съм била в час... Говорили сме после за това и може би понеже и двамата смятаме че няма ВИНА, можахме да запазим една част от отношенията си.
Възможно е, понеже вече няма чувства, любов, привличане, нито от моя, нито от негова страна,останала е само грижа. Сега с бебето не е много по различно. Аз съм по -емоционална от двамата и има моменти, когато топлина и ласка много ми липсват, потърсих ги, но явно на погрешно място.
Не смятам, че съм непочтенна. Отношенията ми със "съпруга" ми са съвсем изяснени и доброволни и за двете страни. Детето ми също е наясно, както с брака ни(казва,че живеем като приятели) така и с факта, че бебето има друг татко, който за сега няма да присъства в живота ни по никакъв начин.Отношенията с "таткото" на бебето както се разбра са мътна индия.....бях готова да поема всички рискове- за съжаление не и той.