Е то лъжа с лъжа трудно можеш да оправдаеш, лошото е, че и с истина не става... Обаче, като живееш много праведно - започва сакото ти да отеснява от напъпващите крилца... Няма оправия... :)))

А тая работа с отлагането на неприятностите - то не ходи само по мъжете - общочовешко качество си е - по моя опит съдя... Идва от стремежа ни да управляваме нивото на отрицателните си емоции. Като отлагаме неприятното - не толкова другия човек предпазваме, а по-скоро егоистично изчакваме да привикнем с истината, да изживеем си момента или каквото там си правим. От егоизма ни произтичат точно тез лъжи. И ако изчакаме достатъчно дълго - не само привикваме, ами и направо се ядосваме на този, дето се налага да го лъжем.

Но си е тъпо поведение, защото истината все някога излиза и ранява повече, ако е късно, защото междувременно премълчаването и допълнително е отровило отношения и всичко.

Все пак тук ще направя уговорка, че не всяко премълчаване се прави единствено от егоизъм. Има ги и случаите, когато алтруистично премълчаваме си нещо, щото (може и погрешно) считаме преодоляването, като наша само отговорност. Въпрос е и на доверие към партньора и на преценка на способностите му да застане с нас пред някаква си трудност.

В идеалния случай на партньорство такъв проблем не съществува - има я вярата, че каквото и да става можеш да споделиш с партньора, егоизма хармонира с алтруизма, защото не съществува конфликт на интересите... Не знам има ли идеални случаи, но съм убеден, че има много близки приближения до тях.

__

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите