еми кво да кажа...

Прав си.

Истина е , че той ми е казвал, че понякога не смее да ми каже какво мисли,..за да не се обидя (понежеее....аз пък верно се обиждам лесно). И така си го премълчава. Аз пък оставам в невидение относно неговите негативни емоции и не мога да разбера защо е крив. А като сме говорили сто пъти съм му казвала, да не ме жали и да не му пука, че се обиждам - ми ще ми мине, ама поне ще знам.
При последния разговор изкристализира идеята, че на него не му харесва да бъдем само родители (разбирам го, но никога преди това не ми го е споделял). Иска повече време само за нас двамата. Е, да ама той излиза сутрин и се прибира вечер. Все има много работа. Вечер детето заспива много късно и ние дори един филм не можем да си вземем да изгледаме на спокойствие. Почти не излизаме с приятели защото всички са много заети (вкл. и ние) и все няма време. Уж днес, утре, ..тц! Всъщност и той сам не знае какво го подтиска. Хиляди дребни нещица сигурно. Както и мен разбира се. Трудно е да съжителстват два доста различни характера при това и двамата избухливи и емоционални.

Може пък и живота разделени да ни даде по-правилна преценка за ситуацията.