Не съм и предполагал, че ще има какво още да допълня - да, ама не, имало още.
Значи, няма да скрия, че постоянно се влюбвам в някои (постоянно значи поне веднъж годишно, за поддържане на формата). Обаче, ей богу, управлявам това. Висок, правилни черти, пари, хубава кола, престижна работа, къща, куче, пиано, пет езика, пътувания, чужбина, купони, труднодостъпни партита и т.н. - ясно ти е какво се случва от другата страна, с девойчетата. Правя няколко неща:
1) държа разговорите строго в някакво служебно русло;
2) не давам признак да забелязвам купищата намеци (контролирам огъня отсреща). Случва се и просташки да се държа /примерно, представи си компанията и близкия дансинг/;
3) много съм зает за поканите за излизане, обичайно под служебен претекст /представи си рекламния бизнес/;
4) най-важното: налагам си да не мисля за нея. На много хора им се струва трудно, но не са опитвали. Трудно е само първите пъти. До 2-3 седмици не изпитвам абсолютно нищо.

Два пъти загазих яко. Това означава, че девойката ми казва: искам да поговорим. Интуитивно усещаш за какво ще си говорите и й забраняваш да казва каквото и да било. Но не - тъпо упорство, да си каже. Баси. Ми хубаво, казва си го и, очаквано, се разревава. Баси на квадрат. Тук си е ясна процедурата: твърди уважения и твърдо не.

С всичко което казвам, че един женен мъж е напълно в състояние предварително да контролира чувствата си, стига да иска. "Обича друга жена"? - щото не се е усетил навреме. Честен кръст, това може да се управлява.

ПП: Е, преди да навърша 30, и дума не може да става за такъв пилотаж. Вятър те вее на бяла кобила, пък и не се брои преди 30-те, нали...

Agent of Change

Редактирано от Ecнaф на 13.07.04 22:05.