И двамата се нараняват взаимно. То си е като наклонена плоскост и стъпиш ли на нея, докато не излезеш от наклона - не можеш да се спреш...

Все имам надежда, че може да се разберат помежду си, макар че може и много да греша разбира се... Обаче я си представи, че вместо с непукизъм тя тръгне с грижа и разберат си един друг причините за мнителността и нараняването...

Може би и това ще стане ако тя успее да преглътне или по-скоро подтисне болката си... А и той ще трябва да спре с поведението си да аргументира пред нея, но най-вече и пред себе си причините за взетото решение. Щото според мен така се случва често често - изпитвайки неувереност и/или вина, с определено поведение да се надъхва човек и компенсира.

Та ако спрат или поне намалят броя на новонанесените удари (щото бъдещите им отношения ще зависят не само от първите, ами и от сегашните рани) току виж имат по-нормални отношения на разведени и няма тя със страх да контактува с него в бъдеще, когато се налага заради детето.

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~