Ще преминеш, няма къде да идеш - човек така е устроен. Някои по-бързо, други по-бавно... Но след това не си същият човек - за добро или за лошо си дълбоко променен и общо взето начина, по който преминаваш през промените определя и мащаба им. То е като кръстопът и правиш избор, който да определи живота ти в бъдеще.

Пак себе си - онази предишната - не можеш да станеш. Времето върви само напред, колкото и на човек да му се иска да го връща. Но само писателите фантасти успяват да го правят... Ще бъдеш друга, но пак ще си доволна и удовлетворена от живота. Напред е това, а не назад.

Миналото е само за поука, казвал съм и друг път - стъпваме на опита от миналото, но живеем в настоящето, подготвяйки си бъдещето.

Никой не е подготвен за катаклизмите и само, когато ти се случат - едва тогава разбираш и за какво става дума, и какъв си, и как да продължиш. Най-важно според мен е да се събудиш, да престанеш да се питаш - "на мен ли ми се случва това или сънувам" и да приемеш, че каквото трябвало е станало. Безсмислено е да задаваш въпроси оценки - примерно "справедливо ли бе туй да ми се случи, заслужавах ли?".

И спокойно - не се страхувай от това, което изпитваш, дори и за детето не се притеснявай - ще се наредят нещата, временно е всичко. И със самотата ти е така - временна е. Човек може да остане сам и да е самотен в определени периоди от живота... И ще е с някой, чак когато го поиска и е готов за това. Но ще разбереш, едва когато усетиш, че не си самотна - дори, ако си сама. Дори и да си във връзка.

Всеки различно се бори със самотата - приятели, книги, пиене, работа, учене, обществен живот, развлечения, нови приятелски или любовни връзки - както те влече, както си го правила и друг път или по съвсем различен начин. Опитвай просто - днес едно, а утре друго. И тъй, докато намериш начина си и разбереш, че си преминала през бурята.

Можеш и тихо да си страдаш. Страданието, самосъжалението са също начини, с чиято помощ човек се преборва с кризите в живота. Опасно е единствено привикването към тях, защото много силен наркотик са. Но и от това не се плаши, защото има много силни защитни механизми изградени в нас.

Ще се оправиш :)
Ха на бас! :))

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~