По мое мнение в една връзка човек има дълг единствено за уважение. А именно да запазим достойнството на другия и своето собствено, независимо до къде стигнат отношенията ни. Останалото е въпрос на вътрешна необходимост да дадеш и зарадваш другия, да му помогнеш, да го обгърнеш с обич или разбиране, да го смъмриш ако трябва :)

Въпросът за родителският дълг е друг, за мен той е различно нещо от дългът като съпруг/а (приятел/ка).

___
btw: Кратко отклонение:
Кажи как ти виждаш разликата между 'свобода' и 'свободия'? Живо ме интересува тоя въпрос. Ако примерно съм женена и изляза на кафе с приятелка, това е свобода. Ако е приятел, това какво е?
Ако съм на кафе от 14:00 до 16:00h. - свобода, а ако е бира от 22:00 до 06:30???

Въобще, къде е тънката разлика между тия две понятия?
В моето възприятие за нещата, в страховете на половинката или в истината, каквато и да е тя? ...

_________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!