Дали си разговаряла със съпруга си, в подходящ момент, когато и двамата сте в добро настроение, кротко и внимателно, да му обърнеш внимание какво ти причинява - той може и понятие да си няма, че ти мълчаливо страдаш и плачеш скришом. Ако след караницата на него му е минало за половин час, може изобщо и да не си помисля, че ти продължаваш още дълго да преживяваш всяка дума и всяка ситуация и дори да недоумява как е възможно това.
Самият факт, че не ти вдига скандал пред детето, показва, че той все пак подбира моментите (което пък ме кара да си мисля, че не е да не му пука) и щом може да се съобразява с него, може би му трябва малко насока, за да се съобразява и с тебе.
Тове е единия вариант. Другия - вече се знае и не е необходимо да има хроничен алкохолизъм или побои, или друго от нещата, което е изредил Опшънс, едно несходство в характерите на иначе поотделно взети добри хора също може да доведе до нетърпими ситуации. Но човек трябва да е много наясно какво всъщност се случва. Но във всички случаи не е добре да се принасяш в жертва на детето - нето за теб, нито за самото дете (другите вече са го казали).
А НАМЕСАТА на неговите родители, за която казваш че е почти непрекъсната и си готова ДОРИ И НЕЯ да изтърпиш - не е ли това ябълката на раздора?