и без човек да е разведен. Ето ние си имаме един такъв кашон в спалнята със стари снимки (от две години правим само дигитални и ги разглеждаме в компютъра), за които никой не се сеща, макар че са надлежно подредени в албумчета. Става дума за години вече. Може и да не опрем до тях - поне докато сме заедно. Все пак и тази заедност може да бъде причина човек да не прибягва до миналото. Годините заедно не са повод за оптимизъм. Понякога носят обърканост, самота - само ние ли сме толкова дълго заедно - да не би нещо да не ни е наред? И какви ли не еретични мисли...

Във всеки случай, приел си един такъв библейски начин на изразяване - с притчи ли, какво ли... Не знам как да го нарека, ама тези твои самотни дървета нищо не ми говорят. И ще се позова на "Малкия Принц": Човек може да бъде самотен и между хората. - тъй че самотните дървета нямат нищо общо нито с брака, нито с пост-брачния живот.

Рано сутрин, когато вятърът търси приют в листата на дърветата - това е най-хубавата част от деня в моя град. И липите сега ухаят на вечност и ми подсказват колко близко е лятото - сюблимно и с предчувствие за любов.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите