Моан, беше ми приятно да чета твоите изказвания и тези на Hell. Бяха позитивни и ме изпълваха с оптимизъм. Приеми това ми изказване като мой личен ангажимент към тебе. Когато започнах да пиша тук, не съм казала на никой "добър ден", не смятах да казвам и "довиждане". Не съм се регистрирала, но мисля, че изказванията ми се разпознават и като стил, и като съдържание и като правописни и пунктуационни грешки. Регистрацията няма да ме направи повече "и аз". Опитвала съм се да бъда умерена и адекватна в изказванията си, вникваща в проблемите на хората (справка всичките ми изказвания). Благодаря за информационната помощ, но не мога да продължавам да се депресирам. И аз съм в крехко емоционално равновесие около развода си, а като знаеш съм прекалено далеч и от семейството и от приятелите. Не оттеглям нито думите, нито тонът. Това са основни фигури в клуба и аз наистина така ги виждам. Пропуснах само онзи трактат, достоен за докторска степен по историческа линвистика и фолклор на също така изтъкнат член. Явно е имало ефект и разбуни духовете. Виждам известна промяна, и по моему позитивна. Критиката никога не е приятна, но не съм я направила с лошо чувство. Беше остра, за да е ефективна.
Бъдете здрави и късмет в търсенето на спокоствие и емоционално равновесие. Дано да е по-бързо! Аз определено имам нужда от нещо по-оптимистично и по-зреждащо, за да мога да продължа.
"Човек няма да се чувства самотен само ако намери сили да обича нещата, които му предлага животът." Прочетох тази мисъл и ви я подарявам.