Знаеш ли момиче... (като не зная как да те наричам) докато аз бях женен се постарах да държа настрана своите родители отсемейството но жена ми не направи същото за тъща ми. Сега като погледна назад във времето си мисля че на мен ми е било по-лесно да държа настрана майка си отколкото тя нейната но тя дори не опита. Защо? Това е друга тема. Във всеки случай (прости ми ако почувстваш това като подтик към развод. Давам ти само спомените си) ако твоят юнак не държи майка си настрана от теб и семейството си то май той си остава в категорията на мамините синчета. За мен беше огромен шок да разбера в един момент че нещата при мен са тръгнали към развод и да приема развода като нещо нормално. Да приема че и разведените сме хора. Преди го мислех за позор. Когато го приех че човек може да се разведе и да остане уважаван от хората (при оложение че е достоен човек разбира се) за мен нещата придобиха съвсем различни очертания. Е, ако жена ми се обади в тази тема (и тя е тук в клуба) няма да изляза мнго свестен но вече съм се примирил с тия неща

Не за пари и имот а за човешки живот...