Срещнахме се. Говорихме. Най вече аз, разбира се. Каза, че в момента спешно обзавеждал новата си гарсониера именно с цел да взима там малката и да остава заедно с нея цял уикенд. Сега нямало къде да я остави да спи, затова я виждал само през седмицата, за по час. Това беше интересна информация, предвид на факта, че в момента той живее в апартамента на любовницата си. Следователно - или тя не желае детето да преспива у тях, или той счита това за нередно - не разбрах със сигурност, но и не попитах.
По отношение на предложението ми да прекарваме поне седмица в годината тримата - първо отказа, тъй като не можел да понесе аз през това време непрекъснато "да му троша топките" (!!!), което би трябвало да означава да му опреснявам чувството за вина (не че не го правя с удоволствие). След като му обясних, че условието е - никакви опити за свалки, заяждания и скандали - каза, че практически това лято не можел да почива повече от седмица. Увери ме, че смята да прекара 1 седмица с детето, но не съм сигурна дали ще го направи. Всъщност да прави каквото ще. Как да спечели детето и дали изобщо да го прави си е негов проблем оттук нататък.
Така или иначе вчера изпратих малката при родителите му за около 2 седмици.
Срещата ни ме успокои малко. Премина общо взето в приятелски тон. Нито един от нас не се чувстваше притиснат и поради това не считаше за необходимо да атакува другия. В такива моменти усещам, че нещо в мен все още обича нещо в него. Особено когато погледите ни се срещнат.... Не съм сигурна, разбира се, но мисля, че и при него е така.
Много ми се иска да съм нещото в съзнанието му, което да го човърка неспирно, да го наболява изневиделица, да го отрезвява и обвинява ..... завинаги.......
Мисля, че имаше смисъл от срещата. Показах му, че мога да разсъждавам трезво, че съм си стъпила на краката и че съм склонна на компромиси заради детето. Освен това за пореден път се убедих, че в момента той е всичко друго, но не и.......щастлив.

Who cares?!?

Редактирано от kamy_33 на 03.06.04 08:35.