децата не са наша собственост, някак си е прекалено егоистично да се държим с тях като с любимата, персонална играчка, дето на бившето приятелче вече не се дава да я докосва.

За детето е много по-добре баща му (и всичките му следващи жени и приятелки) да се интересуват от него, да полагат грижи, да не го игнорират... да осигурят основата за хармонична братско-сестринска връзка със следващите им деца.

Другото положение е мъчително за децата.
Само си го представете... новата приятелка мрази детето или поне не желае да има нищо общо с него, бившият съпруг постепенно губи интерес, защото тайните срещи и на него му писват, а и атмосферата на семейство я няма... раждат се нови деца и цялото внимание се прехвърля на тях. Детето ви се чувства отхвърлено, пренебрегнато, нелюбимо... и в крайна сметка завъжда комплекси, които цял живот след това ще му пречат.

Изборът е ваш :)

Аз съм доволна, че приятелката на бившия ми мъж проявява интерес към сина ми и се държи много добре с него, че го е запознала с дъщерите си и трите деца се разбират добре :) Щях да съм още по-доволна, ако имах възможност от време на време да разменям по някоя приказка с нея, защото родителите са пристрастни принципно и често им убягват неща, които външен човек забелязва. Но... идеални ситуации няма, и на това съм благодарна :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите