Може би само претърпява трансформации. И любовта като всяко нещо в природата си има своите прагови състояния, изчерпва ресурса си и - колкото и голямо да е желанието на човека (и от двете страни) - как би се противопоставил на логиката на живота? Затова и не ми звучи правдоподобно твоето: Това няма ли да бъде червена лампичка за близък разпад на взаимоотношенията
Но аз мисля, че любовта може да се генерира и след избледняване, отново да обичаш същия човек - така си обяснявам дългите бракове. Ричард Бъртън и Елизабет Тейлър се жениха два пъти. Сещам се също за един много характерен израз от знаменития роман на Е.Л.Доктороу "Езерото на гмурците": Влюбвал съм се пет пъти в живота си - и все в една и съща жена.
Просто любовта се инициира от човешкия егоизъм, но за да продължи тя този егоизъм трябва да баласира между него и егоизма на партньора, а това е вече сериозен проблем. Това за себераздаването никак не го приемам - какво означава да правиш всичко, за да задоволиш човека, когото обичаш? Ами това е най-лесния начин да му доскучееш и омръзнеш... Животът е за себичните, за тези, които ценят високо чувствата си и не се срамуват от тях.

Според мен, една връзка представлява освен всичко друго и съвместно развитие / интелектуално, културно, на интереси и т.н - не мога да си представя съвместно интелектуално развитие с жена си, нито с която и да е друга. Силната им страна е другаде и това е по волята на природата. Пък и защо са ни общи интереси? Ние можем да обичаме едно и също място за почивка, ама всеки си пази ревниво място в душата си за себе си, хобитата си, интересите си и въобще такива неща. Аз не мога да си представя, че жена ми ще се заинтересува от любимата ми поезия и философия - нито аз от цветя, телевизия и медицина. Затова и проблемите не се решават със споделяне и обсъждане, защото тогава разликите в разбирането им се изпъкват още по-релефно. Не се искат особени усилия за разбирането, че проблемите са за това - да идват и да си отиват - и човек се доказва именно в това да ги приема и отпраща с достойнство. Няма живот без проблеми, нито без болка. И накрая - пишеш: когато обичаш някого правиш това, което той иска за да бъде щастлив моето убеждение винаги е било, че никой не може да те направи щастлив, ако щастието не ти извира отвътре. Някои са щастливи със самотата си и тишината на мислите си (писателят Селинджър се уединил доброволно преди 40 години), други с постоянното общуване... Може да ти е невъобразимо приятно с някого, но щастието си идва отвътре - такава е природата ни човешка, мисля. Пък и да се говори за щастие винаги е много общо - никой не знае какво е то.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите