ми е познато. Нещо като нагласа на мисълта - човекът до теб не постъпва според очакванията ти. Още по-сериозно е при вас - жените - защото вие винаги имате амбициозната цел да промените мъжа до себе си. Докато го обичаш - иди-дойди - животът минава гладко. Също докато са млади и имат малки деца - участието на двамата е задължително. Но после започва играта на нерви - разбираш, че човекът до теб не се променя. Той също не вижда причина да се променя - смята, че живее почтено и в съгласие с моралните норми на обществото. И настъпва колизията.

И тук човекът трябва да влезе във функцията си на човек и да покаже какво го отличава от животните и защо му е умът в главата. Ако не успееш да си наложиш друг стандарт на мислене - загинал си. Какво значи някой да ти ходи по нервите? Аз като съм имал тежък ден в службата - всички ми ходят по нервите - не само жена ми, ами и децата с техните телевизии, компютърни игри и поп-фолк... И златното ми правило е да приема човека какъвто е, а не какъвто го искам. Има и една друга особеност в семейството - на определени възрастови стъпала в хората се отключват черти от характера, които преди това не сме подозирали. Колкото и неприятни да са - ако ги анализираме и допуснем като част от живота си - това би било много добре. Някои го постигат. (Иначе не би останало нито едно семейство под слънцето...)

Обратният вариант е цивилизованата раздяла без излишен стрес - най-вече за децата. Иначе "играта на нерви" е отвратителна - тя поражда неврози и домашни сканадали, посягане и в крайна сметка - неизбежния развод. В крайна сметка има хора, на които самотата им харесва. Някои даже се вживяват в нея и затова съзнателно не се женят (имам такъв приятел - напълно социален тип, но не понася да мели с някой друг и си кукува.) Но аз не мога...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите