Rossemary, здравей!
Това, че съпругът ти е ведър човек и "не намираш други причини да се оплакваш толкова", е много добра отправна точка. Познавам хора с подобен характер. При повечето от тях това се дължи на биохимия някаква в централната нервна система. Ако ти е интересно, би могла да прочетеш книгата "Емоционална интелигентност" - Даниел Голдман. Не, че това ще ти помогне да промениш нещо, но поне ще се научиш да го разбираш по-добре. Е, идеалният вариант е заедно да се "образовате емоционално" и по-леко да се справяте когато възникват подобни ситуации, но става трудно.
От постинга ти разбирам, че ти му отвръщаш с голяма доза смирение. Това наистина е достойно за уважение, но след като не помага - опитай по друг начин, изненадай го с някаква друга реакция и виж какво ще стане. Не предлагам да крещиш срещу него, но изрази позиция - достатъчно твърдо, но с любов. Някои холерици се вбесяват допълнително от мълчанието отсреща, вероятно защото го приемат като проява на "овчедушие" или пък то просто засилва чувството им за вина (а през това време адреналинът се е задвижил и е късно за спиране).
Надявам се, че с повече търпение, всичко ще се пооправи. Някъде бях чела, че има ли истерични избухвания, бракът не е в голяма опасност. По-опасно било когато настъпи тишината, като следствие от апатията. Не зная дали е вярно.
Бъди щастлива!