Не знам защо, но винаги си мислим лошото. Силата на човек е в това, да не отвърне на лошата постъпка с лоша.
Може би наистина е нещастен. И спомняки си за многото хубави моменти с теб да повяврва, че те могат да се върнат, ако сте заедно. Когато човек е сам и е неастен, си спомня хубавите неща, още повече, че тогава не ти си го наранила.
Аз бих му припомнила нанесените рани, бих му казала, че му съчувствам и бих му вдъхнала надежда за нова любов. Не с мен разбира се, счупено гърне не се лепи. Бих му казала, че както сега съм щастлива аз, може и той да е. Бих му вдъхнала кураж. Така съвестта ми ще е чиста. А ако продължава да ме търси, ще кажа че преустановявам връзка с него, за негово добро.
Да бъдем добри, не значи да ни се качват на главата.