Ама аз и сега съм влюбена. И пак до уши. Само че има огромна разлика с времето на "сляпата неделя" преди няколко години когато се запознахме. Въобще идеята на поста ми беше друга - за вредата от тия романтични митове. Как филма свършва до първата целувка и едва ли не от там нататък всичко е по мед и масло, без нито един спор, без проблеми и съмнения. Затова някои хора в момента в който се събудят от влюбването до степен "подкосяване на краката" (щото то свършва някой ден, нали си съгласен?) се чувстват измамени от другия и от себе си. А кой е идеален? Никой. Обичаме въпреки недостатъците, или се научаваме да не ни пука за недостатъците на другия, борим се със себе си, решаваме докъде се простира търпимостта ни. Всеки ден правим избор. И на 5-тата година не обичаме като на 5-ия ден. По-различно е. Не че е по-малко, но е различно.
И като цяло идеята на този психиатър е че най-много страдат в живота хората които си мислят че животът им е длъжен да премине без проблеми.