Аз инициирах развода си, защото също не понесох изневярата. Също смятам, че тя е предателство. Известно време се опитвах да възстановя нещата, но това беше просто инерция, болка по загубеното. Убедена съм, че нищо нямаше да се получи, нищо нямаше да бъде както преди.
Преживях доста авантюри за по една нощ. Търсех ги, забравях ги начаса, изобщо не се впечатлявах.....защото усещах, че го правя, за да излекувам егото си....
Сега се срещам с мъж, който е много различен от всички досега (след раздялата с мъжа ми) и усещам, че действам по съвсем различен начин. Той не излъчва секс, не ме кара да обезумявам, не ме настройва консуматорски,....а ми носи спокойствие...Всичко е все още в началото, не зная какво ще бъде продължението, но мисълта ми е, че ще усетиш когато се появи човека, от когото може би действително имаш нужда и с когото си струва да се почувстваш истински близка.

Who cares?!?