минала съм през това. Познато ми е. Затова повярвай ми, това че никога повече няма да се довериш и да живееш наистина не е вярно. Просто трябва да мине време, толкова колкото е необходимо, за да зараснат раните. А в моментите, в които се чувстваш най-зле се сещай за Барон Мюнхаузен и за това как сам се е хванал за косите и се е извадил от блатото /блато ли беше наистина? май вече съм забравила/. Така или иначе това е най-сигурния начин човек сам да си помогне, знам го както казах от опит. Желая ти повече оптимизъм и по-рядко пропадане в бездните на безнадеждността. Успех.