Кураж мила,много пъти ще изпадаш в подобни мра4ни мисли на самосъжаление. Съвсем нормално за нас жените състояние. Аз 17 години отглеждам сина си сама, с помощта на моето семейство,а от 3 години съвсем сама,защото беше време да поема по моя път.Имах много трудни моменти,но повярвай никога не съжалявах, 4е имам детето и в името му се боря с трудностите. Те ми помагат да преодолявам моментите на слабост.Е,ве4ер,когато никой не ме вижда мога и да си попла4а за утеха.Какво пък 4овешко е.