ама ти все пак си непрекъснато с това дете, за разлика от баща му, който го вижда 2 пъти месечно за по няколко часа.
Каквото и да му говори, твоите думи и действия трябва имат тежест... най-малкото, защото ти го възпитаваш непрекъснато с личен пример.

Явно детето ти е малко и още не ходи на училище, за това така се шокираш. Представи си че го виждаш само вечер след работа и през целият ден детето е със съученици и приятели - някои от които със сигурност ще смяташ за неподходяща компания за твоето дете.
Оки - бащата е една такава неподходяща компания в момента, след някоя друга година ще е друг на неговото място, а бащата ще е в ролята на "дъртия, дето дава кинтите".
Дори и да се опиташ сега да го държиш в саксийка, все някога ще трябва да го пуснеш да се оправя самичко.
Възпитанието си е твое задължение и право... но идеални условия за това никой няма да ти осигури.

Ти по-добре се постарай на хлапето да му е добре с теб и да те чувства приятел, не само родител... тогава кой какво му е казал по твой адрес изобщо няма и да те притеснява. А на детето в един момент просто ще му писне да слуша едно и също от баща си (или от теб) и ще спре да ви чува.

Та ако все още искаш съвет - просто не обръщай внимание. Децата не са тъпи (или пък неблагодарни), просто инстинктивно отиват там, където се чувстват по-сигурни.

Ако не си търсиш виновни и приемеш реалността такава, каквато е - ще се справиш

Редактирано от Hell на 31.10.03 20:12.