Вятърко! Я го издухай! И от живота и от главата си!
Няма за какво да съжаляваш. И на мен едно време ми казваха, че бил неподходящ, ама вярва ли някой
Сега седни, ако пушиш, си запали една цигара, налей си нещо за пийване (може и вода) и си помисли защо ти е криво. Криво ти е, защото 1) губиш един навик. Навикът да го виждаш, да живееш с него, да се карате, да очакваш нещо, да даваш нещо, ей такива неща. Тялото ти, съществото ти е свикнало с него. Ама човек се разделя със старите си навици и си намира нови. Знаеш ли го този лаф, че на една жена не й трябва мъж, трябва й кола. Я си помисли дали наистина може да те подкрепи там, където се нуждаеш от подкрепа? Ми не може, ти го знаеш. Послушай сърцето си. Сърцето ти казва да го издухаш ама много далеч, нали така!
2) криво ти е, защото смяташ, че нещо в теб не е така, както трябва... не си била достатъчно перфектна, демек... жалко, наистина. Дай си сметка, че това са мъчителните последствия на доброто възпитание. Ако някой мъж беше постигнал това, което си постигнала ти, щеше да се тупа в гърдите и да не можеш да му вземеш думата от устата колко работи, колко е уморен, колко е постигнал, колко е велик. А ти тичаш като работлива мравчица, и през ум не ти минава, че перфектността (този измамен мираж) не е пред теб в далечината, а зад теб, в нещата, които вече си постигнала. Издухай от главата си и желанието да си перфектна. Ти си такава, каквато си! Хубава, грозна, лоша, добра, перфектна, несъвършена - ТАКАВА СИ - и да не би резултатат да е лош? Ми хич не е лош, сигурна съм!
3) и ти е криво, защото смяташ, че постъпваш жестоко с тоя добър човек... бе я стига! Пак да ме прощават мъжете в клуба, ама щом е разведен с дете, ич не ми го хвали. Значи е много добър, че приел мъжки да го издържаш, а? Ма той наистина душица, бе! То да му се ненагледаш! То не касети да му носиш, то него на ръце да го носиш! Както вероятно си правила... Добре се замисли толкова ли пък чак е добър и дали ти си жестоката в случая!
4) криво ти е, защото се чувстваш пак глупачката, която сега трябва да си признае грешката. Ми няма лошо - всеки греши... Всъщност въобще не си глупачка, ако накрая все пак нещата се окажат такива, каквито майка ти ти е казвала, че са... те майките, колкото и да ни дразнят, си знаят някои неща... Напротив, умна си, защото сравнително навреме ти е дошъл акалът в главата. И имаш смелостта да се изправиш пред всички и да кажеш - ами да, пообърках се, но продължавам смело напред.
И за други неща ти е криво, обаче и аз съм на работа и сега не мога да ти ги разкажа всичките (обаче всички кривинки са много несъстоятелни и лесни за развенчаване митове, които сама си измислила!), но се върни в началото или пак да ти кажа:
ЗАЩО СИ ВЯТЪР АКО НЯМАШ СИЛАТА ДА ГО ПОМЕТЕШ!