|
Рали Швеция е любимото ми рали!
Независимо от това, единствено миналата година имахме късмет и завършихме без особени проблеми. През 2005-та тръгнахме за Швеция с много грижи, насъбрала се умора, а техническите и финансови неудачи допълнително изнервяха обстановката. Знаехме, че не сме подготвени, както ни се искаше! Механиците хвърлиха много усилия, за да подготвят колата, но въпреки това не всичко по-колата беше сменено с ново. Автомобилът беше готов едва седмица преди заминаването и беше настроен с базисните настройки изпратени ни от Reiger (окачването, с което караме). На тестовете, поради повреда в синия Лансер, Лука Росети се качи на жълтото, за да продължи минаванията си докато се подготви другата кола. Само след 10 километра Росети съобщи по радиостанцията, че колата е останала на 3 цилиндъра и прекъсва....След няколко дневни опити да се отстрани проблема си оставаше, а времето на заминаването наближаваше.
Нямаше как да заминем с другото Митсубиши, защото нямахме финансовата възможност да регистрираме колата в България и съответно нямаше как да я използваме, а всичко, което имахме беше вложено в жълтото. В предпоследния ден преди заминаването, колата заработи, но и ние не разбрахме как това стана реалност!
Швеция:
Двамата с Никола, пътувахме за Швеция със самолет, защото нямаше места при механиците, които пътуваха с буса, пълен с резервни части. Кацнахме на летището в Стокхолм в Неделя на обяд, взехме кола под наем и веднага потеглихме към Карлщад. Механиците пристигнаха в Понеделник вечерта, скапани от 3 денонощия нон-стоп каране. Всички бяхме в една къща близо до Сервизния Парк, заедно с Италианския отбор CB Racing. Рано сутринта във Вторник започнаха тренировките. По трасетата нямаше и спомен от сняг, карахме главно върху много твърд макадам и малко лед на усойните места. В Сряда положението беше същото. Организаторите пуснаха бюлетин с новите съкратени дистанции на няколко отсечки, ако не падне сняг до старта!
Четвъртък сутрин започна да вали сняг, който натрупа около 5-7 сантиметра. След него обаче започна да вали дъжд и всичко стана в лед в късния следобед. Изчакахме механиците в сервизния парк да се върнат от техническия преглед и да стартираме на шейкдауна. Закъсняхме с около 30 минути и като отидохме на старта нямаше много коли. Първата обиколка (4 километра) просто си проверихме записките. На втората стартирах за време. Но още на самия старт имаше големи коловози и при стартирането нещо се счупи в трансмисията. Едва се добрахме до Сервиза. Беше късия прът на предна дясна полуоска. Механиците я смениха и отново застанахме на старта. Дадохме времена 2,15 и 2,13. Направихме едва 2 минавания преди да изтече времето. Трасето беше доста по-бързо от предишната година, главно защото завоите, които снегорина образува ги нямаше - карахме само на макадам. Изоран макадам.
Ден 1
Изненадох се, когато разбрахме, че организаторите са ни преместили с 18 места по-напред за стартовия списък на Ден 1. Никой друг екипаж не беше със сменена позиция. Бяхме след Мартин Стенсхорн и пред Ян Копецки. На старта си говорих с навигатора на Михал Соловов, които ми каза че са пуснали молба до директора на ралито, за да ги преместят по-напред, защото Стефано Марини, които беше пред тях е доста по-бавен. Молбата им беше отхвърлена.
Стартирахме на СЕ 1. В началото тръгнахме много добре, атакувах и колата се държеше страхотно върху леда. Ликенас е доста бърза отсечка, има няколко разклона и накрая се кара в доста тясна гора. Завършва в една ледена писта. На 10 километра след старта на една права колата започна да прекъсва и остана на 3 цилиндъра. До финала имаше около 12 километра. По този начин изкарахме и останалите 2 отсечки докато се доберем до парка. В прехода сменихме свещите и тогава видяхме, че колата е много бедна. Нищо не помогна. Изгубихме доста време. На първата отсечка разбрах, че Сололов се е хвърлил. Настигнал е Марини на 4 километра след старта, минал го е, но е загубил ритъм и не е преценил един ляв завой. В парка момчетата смениха много неща, но без резултат - колата прекъсваше и постоянно променяше цилиндъра, който прекъсва. Нещо не се промени и в следващите 3 минавания, а на супер специалния колата беше просто ужасна.
Ден 2
Сутринта като запалихме колата в Парк Ферме от Карлщад, колата заработи както трябва. Вече не знаехме какво да очакваме. Стартирахме на първата отсечка за деня, но и в нея едва след 2 километра колата се промени. В сервизния парк, механиците пробваха нещо, което не бяха опитали досега и колата се оправи за пореден път. Оставаха много ключови и едни от най-трудните отсечки. На 4 километра след старта на може би най-трудната отсечка - Фредриксберг при взимането на един десен завой, неточност в записките ми ме накара да влезна с по-голяма скорост, колата поднесе извън завоя, където минахме през няколко бабуни с камъни, които разбиха задния спирачен диск, устройството на спирачния апарат и скъсаха тръбите на спирачките. Опитахме се да продължим, но беше невъзможно. По системата Супер рали продължихме с наказание от 25 минути заради 5-те пропуснати отсечки.
Ден 3
Оставаха 6 отсечки до края. Първата беше нова. Атакувахме, колкото можем, но се разбра, че от предишните два дни се е появил проблем с мотора на колата. Сега вървеше много рязко до около 4000 оборота и оттам нагоре колата беше много бавна. Засякохме я на един от преходите и времето и беше с около 2 сек по-бавно от нормалното при всяко ускорение. Завършихме рали Швеция 2005 с един проблем, който явно се беше появил още в България, но беше нещо ново за нас и тепърва ще изясняваме какъв е.
Съжалявам, че дори и в една отсечка не успях да дам добро време, което да отговаря на истинските ми възможности на сняг. Можехме много повече от това!
Благодаря на всички от отбора за това, че се бориха мъжки и вложиха всичко от себе си в това състезание!
|
Коментар на Гераджиев за Швеция 2005
(ралиджия)
