|
хиля сечестно, вдовице безутешна...
и с какво се подготви психически? С транквилизанти, невролептици или с друго, н кинти взети назаем, щото имотете стават твои.
Азси фантазирам, пише ми се, нали съм психо...
Просто си ги дробя ей така, освен това пушещата мари-хуана модераторка по време на вливанията е в рая - стига да го има.
Ад има.
И който като мен е отказал предложения му морфин,, за да остане с бистър ум и за да се пребориза живота си, в така наречената ъъъ фаза. Четвърти стадий карцином.
Отворена рана на гърдат. Капсулирантумор колкото орех.
Нула туморни маркери.
И тия тука ми продават сливи за дъст.
За смет.
Нещо се пробвах да им чуруликам - обаче те не та не.
Подминаваха ме като препъникамък.
Дрогите та дрогите.
Тва е.
Voyager programı, Dış Güneş Sistemi'ni araştırmaya yönelik NASA'nın bir programıdır. Bu gayeyle yollanmış Pioneer programından sonra daha modern teknolojiyle ve yüz yıldan daha uzun bir sürede bir kere ortaya çıkan özel gezegen pozisyonlarından yararlanarak az yakıtla bütün Dış Güneş Sistemi'ni araştırmayı hedeflemiştir. Program, 1977'de uzaya yollanan Voyager 2 ve Voyager 1'le başlamış olup bugüne kadar devam etmektedir.
Kaynakça
Ayrıca bakınız
Pioneer programı
Voyager 1
Voyager 2
Dış bağlantılar
NASA Voyager Website1 Mart 2017 tarihinde Wayback Machine sitesinde arşivlendi.
Voyager program (İngilizce Vikipedi)
Taslak simgesi Uzay ile ilgili bu madde taslak seviyesindedir. Madde içeriğini genişleterek Vikipedi'ye katkı sağlayabilirsiniz.
Kategori: Uzay taslaklarıVoyager programı
Таслак го чета като малко вулгарната думва ташак, демек майтап, хич не чети, бро.
Е да, обаче знаещите като мен езици повечко на брой като хораа са намирали съкровищата на Аладин дори на китайски.
И за завършилите художествена гимназия е радно да допълня.
Е и речник на символите - с над 700 символа.
Не съм преводач на Алхимията, а съм автор - положил къртовски труд и изчел какво ли не, теория на символите и прочее.
Много сте сбъркали в картинката, като сте оставили в черната чантичка, донесена в домами снимка в малкото джобче на едно момче синеоко с дрехи на дядо Мраз от някакъв купон.
Фатална грешка.
ЧНГ или СНГ все ми е тая - не припарвайте - щото сте лост в мрежата и в живота...
Потеже сектанти тъпи сте завладели подло бизнеса и имотите на сериозни хора.
Които са ви много навити.
Да ви видят ПАН-е-В-Ритм-и-ята глобално.
Че станете на ята ангели.
Тютюн е растение от род Nicotiana на семейство Картофови (Solanaceae). Таксономичният род наброява повече от 70 вида. Продуктите произведени от изсушени тютюневи листа са разнообразни и биват: пури, цигари, емфие, тютюн за лула, тютюн за дъвчене и ароматизиран тютюн. Други приложения на тютюна намира в биоинженерните науки, използването му като декоративно растение, а химическите му компоненти се влагат като съставки в някои пестициди и лекарства[1].
Основният вид тютюн, който се употребява с комерсиална цел е Nicotiana tabacum. Той, както и повечето растения от таксономичния род произлизат от тропическа Америка. Растението обаче толкова дълго време е подложено на култивиране, че днес не са известни естествени растения от него в дивата природа. Другият вид Nicotiana rustica е известен с бързо горящите листа. Първоначално е култивиран във Вирджиния, откъдето произлиза и наименованието на типа тютюн. Днес той е широко отглеждан на Балканите, Русия, Турция и Индия. Алкалоидът никотин, който се натрупва в листата води до пристрастяване. Това е един от най-известните отрицателни ефекти от употребата на тютюн от хората. Вредните ефекти от консумацията на тютюн обаче могат да бъдат дело и на хиляди различни химикали в дима, като полициклични ароматни въглеводороди (като бензопирен), формалдехид, кадмий, никел, арсен, тютюн-специфични нитрозамини (TSNAs), феноли, както и много други[2]. Тютюнът съдържа също и бета-карболинови алкалоиди, които потискат моноаминооксидазата[3].
Тютюнът е техническа култура, чието отглеждане наподобява на много други селскостопански растения. Семената се засяват парници или лехи, където да поникне и да се развие растението. След това разсадът се посява. Тютюнът е едногодишно растение, което през лятото дава реколта. Листата могат да бъдат събрани механично или на ръка. След прибиране на реколтата, тютюн се ниже и съхранява на сухо и проветриво място. Изсушаването на листа дава възможност за бавно окисление и разграждане на каротеноидите придавайки на продукта свойства, които от пушачите се определят като „гладкост на дима“. След изсушаване тютюнът се обработва в различните му форми, предназначени за консумация, които включват пушене, дъвчене, смъркане. Повечето цигари съдържат сушен тютюн, който произвежда по-мек, при вдишване дим.
Употребата на тютюна от хората е най-често под формата на пушене, дъвчене или смъркане. Той отдавна е познат на местното население в Северна и Южна Америка и е употребяван като ентеоген. След пристигането на европейците в Северна Америка обаче тютюнът бързо се популяризира като форма за пушене и добива характер на ценна техническа култура даваща поминък на населението в цели региони по света. Днес около 1,1 милиард души, което се равнява на 1/3 от възрастното население, употребява тютюн в някаква форма[4]. Нивото на консумиращите го остава на постоянно ниво или спада в развитите страни, но продължава да се увеличава в развиващите се страни[5].
Според Световната здравна организация тютюнът е единствената голяма причина, която може да предизвика предотвратима смъртност на населението в световен мащаб. В оценка от доклад на СЗО през 2008 г. той причинява 5,4 милиона смъртни случая годишно[6]. Употребата на тютюневи изделия води най-често до заболявания засягащи сърцето, черния дроб и белите дробове. Тютюнопушенето е основен рисков фактор за сърдечни удари, инсулти, хронична обструктивна белодробна болест и рак (по-специално рак на белия дроб, рак на ларинкса и устата, и рак на панкреаса). Също така, поради силно пристрастяване към никотина употребата на тютюн води до създаването на зависимост[7][8].
Произход, значение, разпространение и употреба
Тютюнът произхожда от Америка, където дълго време е бил използван от индиански шамани и лечители. След пренасянето му в Европа, тютюнът бързо придобива популярност, превръщайки се в един от основните икономически двигатели на европейската колонизация на Америка. Научното име на рода, Nicotiana, му е дадено в чест на Жан Нико (Jean Nicot), френски дипломат, популяризирал тютюна в Париж след завръщането си от мисия в Лисабон през 1561 г.
В България тютюн се отглежда от 1717 г.
Отглеждането на тютюн е подобно на други селскостопански продукти. Семената и се засяват в разсадници за предотвратяване на атаки от насекоми, и след това пресаждат в полето. Тютюнът има годишна реколта, която обикновено се събира механично или на ръка. След прибиране на реколтата, тютюнът се съхранява за сушене, чрез окачване или на купчини. Сушенето дава възможност за бавно окисляване и разпадането на каротеноидите. Това дава възможност на земеделския продукт да придобие свойствата, които обикновено са присъщи за получаване на „гладкост“ на дима. След това тютюнът се пакетира за различните форми на потребление, които включват пушене, дъвчене, смъркане, и така нататък. Повечето цигари съдържат тръбно сушен тютюн, който произвежда по-мек, по-лесен за вдишване дим. Използването на тръбно сушен тютюн с ниско рН, който може да бъде вдишван, е една от основните причини тютюнопушенето да причинява рак на белия дроб както и други заболявания, свързани с вдишването на дим.[9]
Обект на използване при тютюна са най-вече листата, а донякъде и стъблата и семената. От листата се получават различни тютюневи изделия – цигари, пури, тютюн за дъвчене, за смъркане и за лула. Ценността на листата се определя от количеството и качеството на алкалоида никотин, който упражнява специфично физиологично въздействие върху човешкия организъм.
В употребата на тютюневи изделия има известна динамика във времето – първоначално се използва като средство за дъвчене и смъркане, по-късно за пушене с лула и наргиле, а последно – за пушене под формата на папируси и пури. Използването на тютюн води до привикване. Това, заедно с негативните страни от тютюнопушенето, е причина за масирана борба в целия свят с този навик, която датира от 50-те години на 20 век.
От листата и стъблата на някои видове – махорката, характеризиращи се с високо никотиново съдържание, се получават никотинови препарати, от други видове се извличат алкалоидите анабазин и бетаин, от трети – лимонена и ябълчна киселина.
Стъблата на тютюна са богати на калий, а след специална преработка служат за получаване на фина хартия.
Семената на тютюна са богати на мазнини (38 – 40 %) и от тях могат да се получават висококачествени масла за технически цели.
В света ежегодно се засяват около 50 млн. дка с тютюн, от които 88 % са в Азия (предимно Китай, Индия, Пакистан, Япония, Турция). Преобладава производството на светли тютюни от типовете Виржиния, Бърлей, ориенталски и полуориенталски.
Видове тютюн
Ориенталски тютюн – той е дребнолистен. Използва се предимно за производство на цигари.
Полуориенталски – по едър е от ориенталския. Използва се за производство на цигари. Произвежда се в България, Турция, Сърбия, Македония, Близкия изток.
Вирджиния флю кюрд – едролистен. Използва се за цигари. Произвежда се предимно в САЩ и Зимбабве
Бърлей – за цигари и тютюн за лула.
Мериланд – Произвежда се в САЩ.
Махорка – едролистни тютюни от вида Nicotiana rustica. Съдържат много никотин. От тях се правят продукти за смъркане.
Пурени тютюни – Те са едри. Имат нежни и еластични листа. Има три основни вида, според предназначението им: за пълнеж на пурите-Филер, за обвивка на пурите-Байндър и за покривка на пурите-Рапърс. Най-скъп е последния вид. Такива тютюни се произвеждат в Куба, Индонезия, Филипините.
Тъмно слънчево сушени
Светли слънчево сушени – едролистни са и съдържат много никотин. От тях се правят цигари.
Огнево сушени – това са тютюни за смъркане, дъвчене и тютюн за лула.
Тютюнът в България
Отглеждането на тютюн в България има значително социално значение, тъй като при определени нископродуктивни почви тази култура се явява основна за населението, т.е. тя е в основата на традиционния му поминък. С навлизането в производството на американските типове тютюни Виржиния и Бърлей, ареалът на разпространение в България нараства и достига площ от 1 млн. дка.
Заедно с това се увеличава и броя на преработвателните предприятия, както и техния капацитет. По този начин в края на 80-те години на 20 век България заема първо място в света по производство и износ на тютюневи изделия на глава от населението. И към настоящия момент, въпреки силно редуцираното производство, България е известна в света с производството на висококачествени ориенталски тютюни.
В страната са обособени няколко тютюневи области, със специфични екологични условия:
Македонска тютюнева област. Заема наносните части от Кюстендилска и Благоевградски области. Характеризира се с ниска сума на валежите и високи температури. При тези условия се развиват мезоморфни, бързосъхнещи, слабоароматни и светли тютюни.
Пловдивска тютюнева област. Има няколко главни района: Родопски, Пловдивско-Пазарджишки, Средногорски и Асеновградски. Произведените тютюни тук се отличават с голяма сухоустойчивост, висока съдържателност и ароматичност.
Джебелска тютюнева област. Тук се произвеждат най-качествените ориенталски високоароматични тютюни, тип Басма. Областта е част от Родопите и включва Маданско, Ардинско, отчасти Кърджалийско, Смолянско и Девинско.
Хасковска тютюнева област. Областта се характеризира със силно развити почви, поради което тук се произвеждат няколко типа тютюни. Теренът е равнинен до полупланински.
Тунджанско-черноморска тютюнева област. Заема най-южните райони на Старозагорска, Ямболска и Бургаска области. Разнообразието на сортотипове е подобно, както в Хасковската тютюнева област, тъй като и екологичните условия са доста близки.
Северобългарска тютюнева област. Тютюнопроизводството в тази област се базира както на обикновени, полуориенталски, така и на американски типове тютюн.
Тютюнът в България вирее на всички почви, но качествен тютюн се произвежда от на т.нар „тютюневи почви“. Подходящи за отглеждане на ориенталски тютюн почви са върху водопропусклива подорница, притежаващи добра снабденост с въздух и добра отражателна способност. Хумусното съдържание трябва да бъде ниско и да бъдат леки, топли и сухи. На по-тежки и плодородни почви тютюнът развива дебели и груби листа[10].
Биологични особености на тютюна
Морфологична характеристика
Коренова система – Тютюнът има главен корен когато се развива от семе, а при използване на разсад се формират най-вече странични разклонения – най-долните изпълняват ролята на главен корен и се развиват вертикално, а най-горните най-напред се развиват радиално и на 30 – 60 см от оста на растението също проникват вертикално. Максималното проникване зависи от почвения тип. В България най-често то е до 1 – 1,5 м. Коренът е частта, в която фактически се изграждат алкалоидите (вкл. никотинът).
Стъбло – То има различна височина в зависимост от сортотипа (1 – 2 м), като най-високи са растенията от сортовете Виржиния и Бърлей. В пазвите на листата образува адвентивни пъпки, които позволяват при нараняване, покосяване, кършене стъблото да се разклонява. Това позволява в условията на някои климатични зони да се получи и втора реколта от тютюн.
Лист – Те са разположени последователно, приседнали или с къси дръжки. При „седящите“ листа се образуват удължавания на петурата, които или обхващат стъблото под формата на полумесец (наричани „уши“) или се спущат надолу по стъблото (наричани „гащи“). Формата на петурата е доста разнообразна – в зависимост от сортотипа бива сърцевидна, яйцевидна, ланцетна, елипсовидна и т.н. Едрината на петурата различава съществено дребнолистните (ориенталските) от едролистните (американските) тютюни. Съотношението дължина:ширина на петурата обикновено е 2:1. Броят на листата също варира в широки граници в зависимост от сортотипа – от 10 – 15 до 80 – 100. Те са зелени на цвят, а след изсушаване добиват, според сототипа и начина на изсушаване, жълт, кафяв или черен цвят с нюанси – жълто-зелен, жълточервен до светлочервен и пр. Особеност на листа е, че под епидермиса са разположени голям брой жлезисти власинки, които отделят лепкава течност и зацапват ръцете при беритба.
Съцветие – Разположено е на върха на стъблото, има 5 – 10 основни разклонения и е известно под наименованието „китка“. В зависимост от формата си е топчесто (сбито) и разпръснато (рехаво). В зависимост от сортотипа броят на цветовете в едно съцветие е от 25 до 100. Цветът е от вида 5/5/5/1, т.е. по пет чашелистчета, венчелистчета и тичинки и един плодник. Венчето е бяло, розово или червено; в основата му се намират нектарници, които отделят етерично масло с приятен аромат. Опрашването е собствено и чуждо.
Плод – Той е кутийка с различна форма и големина. При узряване добива кафяв цвят и се разпуква. В един плод се съдържат около 3000 – 5000 семена. Те са много дребни, с овална форма, кафяв цвят и са грапави. Едно съцветие формира около 100 хил. семена, а в 1 грам се съдържат 9 – 15 хил. семена. Семената са високомаслени и не съдържат никотин.
Биологични изисквания
Изисквания към светлината. Тютюнът е светлолюбиво растение, което се развива успешно при сравнително по-къс ден. Силното слънчево греене и продължителното засушаване способстват за ксерофитен характер на ориенталския тип, което е неблагоприятно.
Изисквания към топлината. Отнася се към топлолюбивите растения, с биологичен минимум 10 – 12 °С. Биологичният оптимум е 25 – 28 °С, а биологичният максимум – 35 °С. Растенията загиват при -1, -2 °С. Средната температурна сума за тютюните в България след разсаждането му е 2000 – 2800 °С, която се набавя за около 120 – 130 дни.
Изисквания към влагата. Ориенталските тютюни са до голяма степен ксерофитни, но имат завишени изисквания по време на цъфтежа. Американските тютюни са влаголюбиви, поради което в България се отглеждат най-често при поливни условия.
Изисквания към почвата и терена. Почвата играе важна роля за качеството на ориенталските тютюни – те изискват леки и пропускливи почви, развити върху варовик. Благоприятната роля на варовика върху качеството се дължи на подходящите водно-физични свойства на почвата, а не на съдържанието на калций. Ето защо, типични „тютюневи“ се наричат почвите по „яките“ на Родопите. Американските тютюни изискват богати почви, които да формират по-големия добив.
Систематика и класификация
Тютюнът принадлежи към сем. Solanaceae (Картофови), род Nicotiana.
Обикновеният тютюн Nicotiana tabacum е получен от естествената хибридизация между видовете Nicotiana tomentosoformis и Nicotiana silvestris. Той е основният тютюн в света. Поради сложния си хибриден произход обикновеният тютюн се характеризира с голямо разнообразие на форми.
Според ботаническата класификация на Данерт всички форми се отнасят към 10 разновидности: lingua, macrophyla, alipes, serotina, attenuata, sagitata, pallesscens, undulata, tabacum, havanensis.
За практически нужди се използват различни технически класификации:
В зависимост от характера на продукцията тютюните се делят на 4 групи: (1) тъмнолистни сортове – за лули, пури, за дъвчене и смъркане; и три групи за папироси (2) американски тютюни: (3) полуориенталски тютюни; (4) ориенталски тютюни.
В зависимост от начина на сушене се делят на 4 групи: (1) сушени на слънце (sun-curing); (2) сушени на въздух (air-curing); (3) сушени на огън (fire-curing) и (4) сушени огнево-тръбно (flue-curing).
Според едрината на листата тютюните се делят на две групи: (1) едролистни – с дължина на петурите от средния пояс на растението над 30 см; (2) дребнолистни – с дължина на петурите под 30 см.
Според цвета на изсушените листа тютюните се делят на две групи: (1) светли – сушените на слънце и огнево-тръбно и (2) тъмни – сушените с въздух и на пряк огън.
В България е възприета друга класификация с практическа насоченост за райониране. Според нея тютюните се разпределят в две основни групи:
Ориенталски тютюн (ssp. orientalis), който според едрината на листата се дели на два типа:
дребнолистен (басма) – сортотип „басма“, изискващ умерени температури и умерени валежи;
среднолистен (башибали) – сортотипове „енидже“, „подобрен кабакулак“ и „голодържец“, изискващи умерени температури и умерени валежи.
Американски тютюн (ssp. americanis), който според екологичните условия на формиране и отглеждане се дели на два типа:
тропически – няма условия за отглеждане в България, изискващ високи температури и обилни валежи;
на умерения пояс – в България следва да се отглежда при поливни условия, изискващ умерени температури и обилни валежи.
Качество на тютюневите листа
Тютюнът е сложен по химически състав продукт, при който вкусово-пушателните качества зависят в голяма степен от противоречиво съчетание на отделните вещества.
Шмук дава следната класификация на отделните химически съставки:
Група А – вещества, влияещи благоприятно върху качеството: никотин, етерични масла, смолист спирт, някои смоли, разтворими въглехидрати и парафин;
Група Б – вещества, влияещи негативно върху качеството: азотни вещества (без никотин), белтъчини, амоняк, свободни основи и органични киселини, метилов алкохол, общото количество на пепелта.
Съдържанието на общ азот е 1,77 – 2,60 %, като варира от 1,19 до 3,66 %. Азотните вещества са две групи: разтворими (алкалоиди, аминокиселини, амиди, амини, амоняк, нуклеинови киселини) и неразтворими (белтъчини). От първата група с голямо положително значение са алкалоидите, особено никотинът, а втората група има отрицателно значение за качеството.
Белтъчините варират от 5 до 6,5 % и се счита, че съдържание по-високо от 6 % е недопустимо. Азотното торене увеличава съдържанието на азотни вещества, както на необходими, така и на нежеланите. С цел съхраняване на относително добро качество, обаче, се препоръчва торенето с азот да става с умерени норми.
Съдържанието на никотин се движи в широки граници – от 0,5 до 14 %, а в тютюните, произвеждани в България – от 0,4 до 1,5 %. Това е най-доброто съдържание за производство на папироси. Освен никотин, тютюневите листа съдържат и други алкалоиди – норникотин, анабазин, миозинин, оксикотин и др. Особено място заема норникотинът, който се счита за 10-кратно по-малко вреден от никотина, макар да задоволява по подобен начин пушателните нужди.
Въглехидратите в тютюневия лист се движат също в широки граници – в нашите тютюни от 25 до 45 %. Те в много голяма степен определят вкусово-пушателните качества на продукта. Положително значение имат монозахаридите (пентози и хексози), докато полизахаридите (скорбяла, целулоза, хемицелулоза) са неразтворими и влияят негативно върху качеството.
Болести и неприятели по тютюна
Микроскопска снимка на тютюнев трипс
Тютюнев трипс (Thrips tabaci). Това е дребно насекомо от род Thrips, което освен по тютюневите растения паразитира и при редица зеленчукови култури и декоративни цветя. Вредят възрастното насекомо и ларвите, които се хранят като смучат сок от растенията. Най-често се концентрират около нерватурата на листа. В резултат на механичната повреда на листа тъканта побелява и загива. Тази повреда е известна с названието „бяла жила по тютюна“. При висока плътност трипса уврежда всички листа и резултата е понижаване на технологичните им качества. Стават трошливи и са с намалено съдържание на никотин и етерични масла. Тютюневия трипс нанася и косвени щети свързани с вероятността от пренасяне на вируса на пръстеновидната некроза (доматена бронзовост).[11]
Пръстеновидна некроза (доматена бронзовост) по тютюна. Това е заболяване, което има голямо икономическо значение при отглеждането на тютюна. Симптомите на болестта варират значително и зависят от типа тютюн, развитието на растенията, микроклимата и други фактори. Местната реакция се характеризира с поява на некротични пръстени, петна, чертички, дъгички и други прошарвания по долните листа на растението. Системната реакция се проявява по връхните листа, които са в период на растеж. Тяхната повърхност се покрива с некротични пръстенчета и други прошарвания като в резултат се забавя развитието им и се явява характерно нагърчване. Понякога заболяват само листата, разположени от едната страна на растенията до върха. Тогава самият връх се изкривява на една страна.[12]
Сечене на разсада и кореново гниене. Това е болест по младите растения, когато се отглеждат като разсад. Причиннява се от около четиридесет вида почвени гъби. В България това са най-често видовете Pythium debaryanum и Rhizoctonia solani. Заболяването се проявява в четири форми според степента на израстване на тютюна. При първата се нападат младите кълнове. Повредата започва с появата на черваникавокафяво петно по кълна, което води до загиването му. Втората е типичната форма. Развива се след като младото растение се покаже над почвената повърхност. В основата на младото стъбло се появява мокро петно, което скоро обхваща стъблото подобно на пръстен. Засегнатата част добива кафяв цвят, изтънява и стъблото се прищипва. Скоро след това пада като посечено. Тази проява е причина за това заболяването да се нарича сечене. В третата форма са петна при по-изостанал и по-блед разсад. Стъблата изгниват, но поради способността на тютюневите растения да се запазват свежи при висока атмосферна влажност, те завяхват значително по-късно. Четвъртата форма е характерна за израсналия вече разсад, когато вътрешната част на стъблата е станала по-твърда или вдървесинена и гъбата може да разруши само външния слой от нежни клетки[13].
Див огън. Една от най-опасните бактерийни болести по тютюна. Причинява се от Pseudomonas syringae pv. tabaci. Характерна е за всички фази от развитието на тютюна. Най-характерният признак на болестта е появата по листата на кръгли, жълто-зелени петна. Впоследствие в центъра им се образува некротична точица, която нараства и изпълва петното, като се огражда с хлоротичен ореол, рязко разграничаващ се от здравата тъкан. При благоприятни за развитие условия болестта се разпростира чак до връхните листа и дори по семенните кутийки. При силно нападение на долните листа по върховете на младите растения често се наблюдават деформации и хлороза[14].
Краставична мозайка
Челнилка
Сипаница
Мана
Кафяви листни петна (алтернариоза)
Тютюнева бълха и листни въшки. Освен по тютюна тютюневата бълха Epitrix hirtipenis е вредител и по зеленчукови култури и плевелна растителност. Първоначално бръмбарите се хранят с плевелната растителност, а по-късно се прехвърлят към тютюневия разсад. Ларвите повреждат разсада, като правят нагризвания по кореновата система и стъблото. След разсаждането повредения разсад загива. Бръмбарите от новото поколение вредят по тютюна на полето като нагризват листата на растенията под формата на малки отвори. Повредените растения силно изостават в развитието си, а повредените листа са с ниско качество. Тютюневата бълха бързо се приспособява към условията на средата и бързо развива устойчивост към използваните инсектициди. Бръмбарите са преносители на вирусни болести, което допълнително увеличава тяхната вредоносност. Най-опасна при тютюна е прасковената листна въшка Myzus persicae. Тя е мигриращ вид с основен гостоприемник прасковата и междинни – тютюна, картофите, доматите, пипера, краставиците. Освен, че нападат листата на тютюна въшките смучат растителен сок и отделят „медена роса“. Преносители са и на вирусни болести като краставично мозаечния вирус (CMV) и на сипаницата – картофения ипсилон вирус (PVY).
Вижте също
Отглеждане на тютюн
Технически култури
Източници
tobacco: Major Uses – Kids Encyclopedia | Children's Homework Help | Kids Online Dictionary | Britannica. // Student.britannica.com. Посетен на 3 октомври 2013.
Robert N. Proctor The history of the discovery of the cigarette-lung cancer link: evidentiary traditions, corporate denial, global toll, Tobacco Control, Tobacco Control 2012;21:87e91. doi:10.1136/tobaccocontrol-2011-050338
Human monoamine oxidase is inhibi... [Biochem Biophys Res Commun. 2005] – PubMed – NCBI. // Ncbi.nlm.nih.gov, 25 март 2013. Посетен на 3 октомври 2013.
Saner L. Gilman and Zhou Xun, „Introduction“ in Smoke; p. 26
Who Fact Sheet: Tobacco. // Who.int, 26 юли 2013. Посетен на 3 октомври 2013.
WHO Report on the global tobacco epidemic, 2008 (foreword and summary). World Health Organization, 2008. с. 8. Tobacco is the single most preventable cause of death in the world today.
Tobacco Facts – Why is Tobacco So Addictive?. // Tobaccofacts.org. Посетен на 18 септември 2008.
Philip Morris Information Sheet. // Stanford.edu. Архивиран от оригинала на 5 април 2008. Посетен на 18 септември 2008.
Robert N. Proctor The history of the discovery of the cigarette-lung cancer link: evidentiary traditions, corporate denial, global toll, Tobacco Control, Tobacco Control 2012;21:87e91. doi:10.1136/tobaccocontrol-2011-050338
Тютюн, Агробиостим
Тютюнев трипс
Тютюнев трипс и пръстеновидна некроза
Сечене на разсад
Див огън по тютюна
Категории: ТютюнТехнически културиПсихоактивни веществаСтимуланти
Навигация
Не сте влезли в системата
Беседа
Приноси
Създаване на сметка
Влизане
СтатияБеседа
ПрегледРедактиранеРедактиране на кодаИсторияТърсене
Търсене в Уикипедия
Начална страница
Случайна статия
За Уикипедия
Блог на общността
Страница за контакт
Направете дарение
Участвайте
Защо?
Помощ
Изпробване
Последни промени
Нова статия
GitHub
Общувайте
Общи разговори
Обсъждани статии
Фейсбук група
Дискорд
IRC
Инструменти
Какво сочи насам
Свързани промени
Качване на файл
Специални страници
Постоянна препратка
Информация за страницата
Цитиране на статията
Обект в Уикиданни
Подстраници
Отпечатване/изнасяне
Създаване на книга
Изтегляне като PDF
Версия за печат
В други проекти
Общомедия
На други езици
অসমীয়া
Deutsch
English
Español
हिन्दी
Русский
Türkçe
اردو
中文
Още 104
Редактиране
Последната промяна на страницата е извършена на 5 октомври 2020 г. в 19:50 ч.
Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване.
ПоверителностЗа контакт с УикипедияПредупреждениеМобилен изгледЗа разработчициСтатистикаИзползване на „бисквитки“
кликКатегория:Психоактивни вещества
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигациятаНаправо към търсенето
Тази страница е категория.
За да попадне някоя страница в тази категория, отворете статията и щракнете на „редактиране“ или я създайте, ако все още не съществува, и в края на текста добавете [[Категория:Психоактивни вещества]]. Не създавайте категория само за 1 страница!
Стандартни шаблони за статиите в тази категория:
Дърво на категорията • Общомедия Психоактивни вещества в Общомедия • За повече информация вижте Психоактивно вещество.
Подкатегории
Показани са 12 от общо 12 подкатегории на тази категория.
А
Антидепресанти‎ (8 С)
Б
Бензодиазепини‎ (1 К, 3 С)
Д
Делирианти‎ (7 С)
Депресанти‎ (3 К, 4 С)
Е
Ентактогени‎ (2 С)
К
Канабис‎ (11 С)
П
Починали от свръхдоза‎ (43 С)
Психоаналептици‎ (2 К, 1 С)
Психофармакология‎ (2 К, 2 С)
С
Стимуланти‎ (1 К, 10 С)
Ф
Фенетиламини‎ (2 К, 5 С)
Х
Халюциногени‎ (1 К, 10 С)
Страници в категория „Психоактивни вещества“
Показани са 41 от общо 41 страници в тази категория.
!
Наркотично вещество
M
MDA
MDMA
А
Амфетамин
Антипсихотик
Аяуаска
В
Въглероден дисулфид
Г
Гамахидроксибутират
Д
Декстроамфетамин
Делириант
Диазотен оксид
Дизайнерска дрога
ДМТ
Е
Ентеоген
Етанол
И
Инхалант
К
Кодеин
Кокаин
Л
ЛСД
М
Марихуана
Медицински канабис
Мескалин
Метамфетамин
Моноаминооксидазен инхибитор
Морфин
О
Оксикодон
Опиум
П
Пейот
Попърс
Псилоцибин
С
Салвия дивинорум
Синтетичен канабис
Сънотворно лекарство
Т
Тютюн
У
Успокоително лекарство
Ф
Фентанил
Х
Халюциноген
Хашиш
Хероин
Хлороформ
Ч
Черна попадийка
Категории: Фармакологични веществаНервна системаНеврофизиологияНеврохимияПсихиатрично лечениеБиохимични вещества
Навигация
Не сте влезли в системата
Беседа
Приноси
Създаване на сметка
Влизане
КатегорияБеседа
ПрегледРедактиранеРедактиране на кодаИсторияТърсене
Търсене в Уикипедия
Начална страница
Случайна статия
За Уикипедия
Блог на общността
Страница за контакт
Направете дарение
Участвайте
Защо?
Помощ
Изпробване
Последни промени
Нова статия
GitHub
Общувайте
Общи разговори
Обсъждани статии
Фейсбук група
Дискорд
IRC
Инструменти
Какво сочи насам
Свързани промени
Качване на файл
Специални страници
Постоянна препратка
Информация за страницата
Обект в Уикиданни
Отпечатване/изнасяне
Създаване на книга
Изтегляне като PDF
Версия за печат
В други проекти
Общомедия
На други езици
العربية
Deutsch
English
Español
हिन्दी
Русский
Türkçe
اردو
中文
Още 55
Редактиране
Последната промяна на страницата е извършена на 7 октомври 2015 г. в 20:12 ч.
Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване.
още един клик - това е любимият наркотик на непушача ала наркоман Адолф Хитлер
Кокаинът (бензоилметилекгонин) е кристален тропанов алкалоид, получаван от листата на растението кока. Той е стимулант на централната нервна система и е аноректик (потиска апетита), създавайки еуфорично усещане на щастие и повишена енергия. Въпреки че заради тези си свойства кокаинът най-често се използва за развлечение, той е също местно анестезиращо средство, използвано в очната хирургия и хирургията на носа и гърлото. Пристрастяването към кокаина е лесно и трайно и от всички познати наркотици причинява най-силно желание за повтаряне на дозата.[1] Почти по целия свят притежаването, отглеждането и разпространението му са незаконни за немедицински и неразрешени специално от правителствата цели. Името му идва от името на растението „кока“ с наставката за алкалоид „-ин“.
Съдържание
1 История
2 През погледа на медицината
3 Ефекти и признаци на употреба
3.1 Физиологични ефекти
3.2 Психични ефекти
4 Последици при продължителна употреба
4.1 Физиологични последици
4.2 Психични последици
4.3 Социални последици
5 Зависимост
6 Абстиненция
7 Предозиране
8 Източници
История
Пастилите за гърло на Алънбъри с ментол и кокаин.
Възбуждащите качества на коката са познати на древните жители на Перу и други доколумбови южноамерикански народи. В съвременните западни държави кокаинът е черта на контракултурата за повече от столетие. Списъкът от известни интелектуалци, творци и музиканти, които са използвали кокаин, е дълъг – от Артър Конан Дойл и Зигмунд Фройд до президента на САЩ – Юлисис Грант. В продължение на няколко десетилетия след първоначалното излизане на пазара на напитката „Кока-Кола“, в нея е имало незначителни количества кокаин.[2] Въпреки че от десетилетия кокаинът се смята за „вдигащо“ вещество, което се смърка, литературният герой Шерлок Холмс го приема чрез инжектиране, когато му е скучно, и с часове лежи на своя диван. Днес, въпреки че е незаконен в почти всички страни, кокаинът е все така популярен в обществото.
През погледа на медицината
Растението кока, Erythroxylum coca
Кокаинът представлява безцветни призматични кристали с температура на топене 98 °C. Той е много слабо разтворим във вода и добре разтворим в етанол. При хората кокаинът залива центъра за създаване на удоволствие в мозъка с невротрансмитера допамин, нормално свързан с приятни усещания като задоволяване на глада, жаждата или секса. При нормални обстоятелства невротрансмитерите от рода на допамина се отделят от активните мозъчни клетки, които след това ги абсорбират обратно. Кокаинът блокира този процес, като принуждава нервите да ги отделят неуморно, докато изразходват наличните припаси. Именно тази прекалена стимулация на центъра на удоволствието предизвиква кокаиновата интоксикация.
Кокаинът е продукт на продължителна обработка, в която сушените листа на коката се топят в керосинов разтвор, алкални основи, калиев перманганат и сярна киселина. Получената паста се смесва със солна киселина, за да се получат познатите бели кристалчета на кокаиновия хидрохлорид.
При смъркане кокаинът свива кръвоносните съдове в ноздрите и ограничава достигащото до кръвообращението количество. Кокаинът бързо се абсорбира и разгражда в черния дроб. Това е така, защото той повишава нивата на адреналина (той повишава кръвното налягане и сърдечния ритъм), ацетилхолина (който причинява мускулно треперене) и серотонин (който предизвиква усещане за удоволствие и спокойствие). При взаимодействие с алкохол в кръвта се образува кокаетилен. Това е вещество, много вредно за мозъка, което има пристрастяващо действие. Дехидратация, психози, конвулсии и психически срив са само част от страничните ефекти от кокаиновата интоксикация. Други такива са хиперактивност, илюзии, агресивност и халюцинации, включително „снежна слепота“. Когато наркотикът изчезне от обмяната на веществата, мозъкът остава затрупан с цяла група неприятни химикали от рода на мелатонин (невротрансмитер, потискащ отделянето на адреналин), които организмът произвежда, за да компенсира ефектите от самия кокаин. Физическите ефекти от кокаина могат да бъдат много тежки – увреждане на кръвоносните съдове, сърдечни проблеми, постоянна психоза, опасност от Паркинсонова болест.
Ефекти и признаци на употреба
Физиологични ефекти
Включват разширение на зениците, ускоряване на пулса, повишаване на кръвното налягане и на телесната температура, апетитът е намален. Съществува опасност от хипертонична криза, мозъчен кръвоизлив, ускорява епилептични гърчове, остра бъбречна недостатъчност.
Психични ефекти
Пушач на крак
Появяването и продължителността на ефектите от кокаина зависят от начина на употреба. Колкото е по-бърза абсорбцията на кокаина, толкова ефектът е по-интензивен и по-кратък. Ефектът при смъркане е със сравнително бавно начало и продължава 30 – 60 минути, докато при пушенето започва по-бързо и продължава 5 – 10 минути. При приемането на кокаин употребяващият се чувства еуфоричен, енергичен, разговорлив, контактен, в добро настроение. Той усеща повишена чувствителност към зрителни, звукови и тактилни дразнители. Временно се намалява нуждата от храна и сън. Голяма част от употребяващите намират, че наркотикът им помага да изпълняват по-бързо прости физически и интелектуални задачи.
Последици при продължителна употреба
Физиологични последици
При употребата на кокаин се наблюдават многобройни медицински усложнения. Някои от най-честите усложнения са:
нарушения в сърдечния ритъм, болки в сърдечната област и инфаркти;
респираторни проблеми като болки в гръдната област и затруднения в дишането;
неврологични проблеми като инсулти, припадъци и главоболие;
гастроинтестинални проблеми като стомашни болки и гадене.
Редовното смъркане може да доведе до загуба на обоняние, кървене от носа, затруднения в гълтането, възпаление на носната преграда с последваща перфорация.
Психични последици
Употребата на кокаин, при която се наблюдават многобройни взимания с увеличаващи се дози, води до състояние на повишаваща се раздразнителност, избухливост, подозрителност, безпокойство и параноя. Като последствие от това може да се развие пълната клинична картина на параноидна психоза (кокаинова психоза), при която индивидът губи връзка с действителността и получава слухови халюцинации. Наблюдава се склонност към насилие и агресия.
Социални последици
Появяват се конфликти в семейството, работата и с приятелите. Хроничната употреба води до загуба на големи количества пари, поради високата цена на кокаина. Често се достига до закононарушения и проблеми с полицията.
Зависимост
Кокаин на прах
Въпреки че няма физическа зависимост, не липсва психологическа такава. Употребяващите кокаин бързо губят възможността да контролират приемането му и се развива пристрастеност на психическа основа.
Абстиненция
Абстиненция настъпва след внезапно спиране при хронична употреба. Клиничните прояви настъпват от 1 до 5 дни след прекратяването на приема. Симптомите са сравнително дискретни, като се наблюдават нарушения в съня, раздразнителност, депресивни прояви и безразличие. Резките промени в нивата на ендорфина, причинени от кокаина, както и при други вещества, могат да доведат до етап на депресия.
Предозиране
Приемането на свръхдоза кокаин води до разширение на зениците, ускорение на пулса, повишаване на кръвното налягане, задръжка на урина, мускулни спазми, кожни обриви. Повишеното кръвно налягане при високи дози или при използването на крек може да доведе до мозъчен инсулт. Описани са стереотипни движения на устата и езика и конвулсии. В психичен план доминира налудността: субектът описва слухово „звънене“ и изпитва чувство, че под кожата му пълзят насекоми. Смърт може да настъпи от сърдечно-съдова и белодробна недостатъчност.
Източници
Логотип Общомедия В Общомедия има медийни файлове относно Кокаин
((en)) Recent developments in the abuse of cocaine: Cocaine as a reinforcer
((en)) snopes.com: Cocaine-Cola
Нормативен контрол
GND: 4128249-8 JSTOR: cocaine NARA: 10638032 NDL: 00575600
Категории: СтимулантиПсихоактивни веществаАлкалоидиИзобретения в Германия
Навигация
Не сте влезли в системата
Беседа
Приноси
Създаване на сметка
Влизане
СтатияБеседа
ПрегледРедактиранеРедактиране на кодаИсторияТърсене
Търсене в Уикипедия
Начална страница
Случайна статия
За Уикипедия
Блог на общността
Страница за контакт
Направете дарение
Участвайте
Защо?
Помощ
Изпробване
Последни промени
Нова статия
GitHub
Общувайте
Общи разговори
Обсъждани статии
Фейсбук група
Дискорд
IRC
Инструменти
Какво сочи насам
Свързани промени
Качване на файл
Специални страници
Постоянна препратка
Информация за страницата
Цитиране на статията
Обект в Уикиданни
Подстраници
Отпечатване/изнасяне
Създаване на книга
Изтегляне като PDF
Версия за печат
В други проекти
Общомедия
На други езици
Bosanski
Deutsch
English
हिन्दी
Հայերեն
Русский
Türkçe
اردو
中文
Още 82
Редактиране
Последната промяна на страницата е извършена на 14 ноември 2020 г. в 08:50 ч.
Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване
Да продължавам ли?
Защо не.
Аз съм любознателен идиот и психар.
С диагноза БАР.
Жълтата книжка и въобще лекарствата ми са за лечение за слабоумие.
Аз чета листовките.
Значи аз съм слабоумен идиот и просто кликвам на нещо си.
да речем случайно кликвам на това, щото ми викат психар.
Категория:Психоактивни вещества
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигациятаНаправо към търсенето
Тази страница е категория.
За да попадне някоя страница в тази категория, отворете статията и щракнете на „редактиране“ или я създайте, ако все още не съществува, и в края на текста добавете [[Категория:Психоактивни вещества]]. Не създавайте категория само за 1 страница!
Стандартни шаблони за статиите в тази категория:
Дърво на категорията • Общомедия Психоактивни вещества в Общомедия • За повече информация вижте Психоактивно вещество.
Подкатегории
Показани са 12 от общо 12 подкатегории на тази категория.
А
Антидепресанти‎ (8 С)
Б
Бензодиазепини‎ (1 К, 3 С)
Д
Делирианти‎ (7 С)
Депресанти‎ (3 К, 4 С)
Е
Ентактогени‎ (2 С)
К
Канабис‎ (11 С)
П
Починали от свръхдоза‎ (43 С)
Психоаналептици‎ (2 К, 1 С)
Психофармакология‎ (2 К, 2 С)
С
Стимуланти‎ (1 К, 10 С)
Ф
Фенетиламини‎ (2 К, 5 С)
Х
Халюциногени‎ (1 К, 10 С)
Страници в категория „Психоактивни вещества“
Показани са 41 от общо 41 страници в тази категория.
!
Наркотично вещество
M
MDA
MDMA
А
Амфетамин
Антипсихотик
Аяуаска
В
Въглероден дисулфид
Г
Гамахидроксибутират
Д
Декстроамфетамин
Делириант
Диазотен оксид
Дизайнерска дрога
ДМТ
Е
Ентеоген
Етанол
И
Инхалант
К
Кодеин
Кокаин
Л
ЛСД
М
Марихуана
Медицински канабис
Мескалин
Метамфетамин
Моноаминооксидазен инхибитор
Морфин
О
Оксикодон
Опиум
П
Пейот
Попърс
Псилоцибин
С
Салвия дивинорум
Синтетичен канабис
Сънотворно лекарство
Т
Тютюн
У
Успокоително лекарство
Ф
Фентанил
Х
Халюциноген
Хашиш
Хероин
Хлороформ
Ч
Черна попадийка
Категории: Фармакологични веществаНервна системаНеврофизиологияНеврохимияПсихиатрично лечениеБиохимични вещества
Навигация
Не сте влезли в системата
Беседа
Приноси
Създаване на сметка
Влизане
КатегорияБеседа
ПрегледРедактиранеРедактиране на кодаИсторияТърсене
Търсене в Уикипедия
Начална страница
Случайна статия
За Уикипедия
Блог на общността
Страница за контакт
Направете дарение
Участвайте
Защо?
Помощ
Изпробване
Последни промени
Нова статия
GitHub
Общувайте
Общи разговори
Обсъждани статии
Фейсбук група
Дискорд
IRC
Инструменти
Какво сочи насам
Свързани промени
Качване на файл
Специални страници
Постоянна препратка
Информация за страницата
Обект в Уикиданни
Отпечатване/изнасяне
Създаване на книга
Изтегляне като PDF
Версия за печат
В други проекти
Общомедия
На други езици
العربية
Deutsch
English
Español
हिन्दी
Русский
Türkçe
اردو
中文
Още 55
Редактиране
Последната промяна на страницата е извършена на 7 октомври 2015 г. в 20:12 ч.
Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване.
ПоверителностЗа контакт с УикипедияПредупреждениеМобилен изгледЗа разработчициСтатистикаИзползване на „бисквитки“
Ами сега накъде? Толкова възможности да науча тво-онова...
Черен блян (Hyoscyamus niger), наричано също бленика, черна попадийка и буника,[1] е тревисто едногодишно или двугодишно растение. Разпространено по буренливи места. Спада към семейство Картофови (Solanaceae). Съдържа отровни алкалоиди, като хиосциамин, скополамин, атропин. Хиосциаминът достига до 0,3%. Изсушаването на растенията не променя тяхната отровност. Древните гърци са вярвали, че този който яде от него може да види бъдещето. Използвано е било и като съставка в любовни отвари. Отвара от листата се използва за медицински цели.
Произлиза от Евразия, но в днешно време е разпространено из цял свят.[2]
Източници
Черен блян
Roberts, Margaret F., Wink, Michael. Alkaloids: biochemistry, ecology, and medicinal applications. Springer, 1998. ISBN 978-0-306-45465-3. с. 31 – 32. Посетен на 27 декември 2006.
Dahlia redoute.JPG
Тази статия за растение все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Категории: КартофовиДелириантиОтровни и силно действащи лечебни растенияПсихоактивни вещества
Ами аз не улучвам клавишите щото съм дегенерат - и нацелвам центъра.
Страници в категория „Отровни и силно действащи лечебни растения“
Показани са 64 от общо 64 страници в тази категория.
Отровни и силно действащи лечебни растения
А
Акация
Алиботушка боянка
Алое вера
Б
Беладона
Блатен аир
Блян
Боянка
Брей (растение)
Бучиниш
Бял имел
Бял росен
Бял трън
Бяла водна лилия
Обикновено бясно дърво
В
Вратига
Г
Горчивче
Гълъбови очички
Д
Дебрянка
Див пелин
Дива тиква
Дяволска уста
Е
Елвезиево кокиче
Есенен гороцвет
Ж
Жълта водна лилия
З
Зановец
Змийско мляко
Змиярник
К
Кокиче
Конски кестен
Кукуряк
Къклица
Л
Лавровишня
Лечебен ранилист
Люляк
М
Мак
Момина сълза
Мразовец
Мъжка папрат
Н
Напръстник
О
Обикновен бръшлян
Обикновен мразовец
Обикновен пелин
Обикновен тис
Обикновена вълча ябълка
Обикновена ралица
Обикновено блатно кокиче
Обикновено кокиче
Офика
Очанка
П
Подсунка
Полски мак
Пролетен гороцвет
Пълзящо лютиче
Р
Резене
Рицин
С
Самакитка
Секирче
Т
Татул
Тлъстига
Х
Хвойна
Ч
Черен оман
Черна попадийка
Чобанка (род)
Категории: Отровни растенияЛечебни растения
Навигация
Не сте влезли в системата
Беседа
Приноси
Създаване на сметка
Влизане
КатегорияБеседа
ПрегледРедактиранеРедактиране на кодаИсторияТърсене
Търсене в Уикипедия
Начална страница
Случайна статия
За Уикипедия
Блог на общността
Страница за контакт
Направете дарение
Участвайте
Защо?
Помощ
Изпробване
Последни промени
Нова статия
GitHub
Общувайте
Общи разговори
Обсъждани статии
Фейсбук група
Дискорд
IRC
Инструменти
Какво сочи насам
Свързани промени
Качване на файл
Специални страници
Постоянна препратка
Информация за страницата
Обект в Уикиданни
Отпечатване/изнасяне
Създаване на книга
Изтегляне като PDF
Версия за печат
Езици
Добавяне на препратки
Последната промяна на страницата е извършена на 7 октомври 2015 г. в 22:57 ч.
Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване.
Моите родители са пели на олигофренчето песен някаква за ален мак самотен нейде...
Харесвам картинките с макове, я да видя какво е това.
Щото съм дебил и баровец. И ме питат дали мога да преведа диплома на руски език понякога.
Като пиша нещо артистично в блога си, до който нямам достъп.
За да продават от там вълшебниците от Фейсбук с моя бллог макове и разни други растения, да речемв мак.
Две в едно.
Значи аз превеждам дрогирана - с насипваната ми в мое отсъствие долнокачествена дрога -- файлове за ОЕЦ Белене.
И ако стане раз-ДУМ-ка, виновнията е налице, ако е налице планетата все пак.
Спасибо, Россия, мерсаж България..
Форгет ми.
Мерси за доверието и за помощта, парите от шибаната ви обрана с 6 години пенсия, които години е забравила да впише юрисконсултката ще ми стигат за цигари.
Аз дрога не желая и не желаех в пъкъла на болките.
От които мъже от спецназда биха умрели за броени дни.
А те ми правят флашмобинг и копнеят да гледат театро как изхвърляма от прозореца едно и другао и псувам шибаняците - неми слагайте кръстчета продрусани сволочи.
Гледайте си саксиите.
Ами сега си трая и просто спамя...
А, да, мака...
Нали ми предлагаха морфий - Морфей... Бога на сънищата да уталожи болките...
В клубовете един пиеше с никнейм Фармер - ето му поле - полезни съвети.
Мак
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигациятаНаправо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мак.
Мак
Полски мак (P. rhoeas)
Полски мак (P. rhoeas)
Класификация
царство: Растения (Plantae)
отдел: Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг): Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг): Еудикоти (eudicots)
разред: Лютикоцветни (Ranunculales)
семейство: Макови (Papaveraceae)
подсемейство: Papaveroideae
род: Мак (Papaver)
Научно наименование
Уикивидове Papaver
Linnaeus, 1753 г.
Синоними
Roemeria Dennst., 1818 г.
Stylomecon Taylor, 1930 г.
Мак в Общомедия
[ редактиране ]
Papaver nudicaule
Сънотворен мак
Мак (Papaver) е род едногодишни, двугодишни и многогодишни растения от семейство Макови (Papaveraceae), състоящо се от около 100 вида, разпространени предимно в северното полукълбо, отровни в различна степен. Съдържат бял млечен сок, богат с алкалоиди. Цветовете най-често са оцветени в различния нюанси на червения цвят, като преобладава аленочервеният. По-рядко са оцветени в бяло и жълто. В България растат 8 вида. Най-разпространен като плевел е полският мак. Като култура се отглежда сънотворният мак (Papaver somniferum). Семената на повечето видове се използват като подправка в хлебопроизводството и в сладкарството. В южните райони на България в ограничени количества се отглежда българският сорт Пловдивски син 360.
Полезна информация за българския фермер
Дивият мак се среща в планините, а също така и в полетата. Цветовете имат най-различен цвят – червен, бял и лилав. След прецъфтяването образува макова главичка със семе, в която се съдържа отровно вещество. При сушене запазва отровното си действие. Чувствителни на отравяния са говедата, свинете, конете и овцете.
Други отровни за стопанските животни растения са лютиче, орлова папрат, лупина, синап, елда, млечка, рицин, къклица. (Източник: учебник по общо животновъдство за техникумите на Г. Кайтазов, И. Диваров, И. Ганчовски, стр. 33)
Видове
A mohn inside.jpg
Papaver alboroseum
Papaver alpinum
Papaver argemone
Papaver atlanticum
Papaver bracteatum
Papaver californicum
Papaver chakassicum, Хакаски мак
Papaver croceum
Papaver dahlianum
Papaver decaisnei
Papaver degenii, Пирински мак
Papaver dubium
Papaver glaucum
Papaver gorgoneum
Papaver gorodkovii
Papaver gracile
Papaver hybridum
Papaver kluanense
Papaver lapponicum
Papaver macounii
Papaver mcconnellii
Papaver nudicaule, Исландски мак
Papaver orientale, Ориенталски мак
Papaver pilosum
Papaver pseudo-orientale, Псевдоориенталски мак
Papaver pygmaeum, Пигмейски мак
Papaver radicatum
Papaver rhoeas, Полски мак
Papaver rupifragum, Испански мак
Papaver sendtneri, Бял алпийски мак
Papaver somniferum, Сънотворен мак
Papaver umbonatum
Papaver walpolei
[Скриване]пбр
Подправки, ядки, овкусители и хранителни добавки
Зелени подправки
Ароматна лимнофила · Болдо · Босилек · Виетнамски кориандър · Градински чай · Дафинов лист (Лавър) · Девесил · Джоджен · Див керевиз · Женско биле · Индрише · Исоп · Калоферче · Киселец · Копър · Кориандър · Кресон · Къри · Лавандула · Лазаркиня миризлива · Латинка · Лимонова трева · Магданоз · Майорана · Маточина · Мащерка · Мексикански кориандър · Обикновен здравец · Пелин · Перила · Пореч · Резене · Риган · Розмарин · Самардала · Седефче · Сибирски лук · Стевия · Сърцелистна хутуйния · Тарос · Тулси · Хеноподий · Целина · Чубрица · Щир
Подправки
Ажгон · Американски лавър · Анасон · Асафетида · Африкански пипер · Бахар · Блатен аир · Бял пипер · Бял синап · Ванилия · Галангал · Джинджифил · Женско биле · Звездовиден анасон · Зедоар · Зелен пипер · Индийско орехче · Какао · Канела · Карамфил · Кардамон · Касия · Ким · Кимион · Копър · Кориандър · Кубеба · Куркума · Люта чушка · Манго · Махалебка · Мелегета пипер · Пащърнак · Посевна челебитка · Розов пипер · Сарсапарила · Сечуански пипер · Сминдух · Сумак (Шмак) · Сусам · Тамаринд · Уасаби · Хвойна · Хрян · Целина · Червен пипер · Черен кардамон · Черен кимион · Черен пипер · Черен синап · Чесън · Шафран · Шафранка
Смеси от подправки
(спайс микс)
Вегета (хърватска смес) · Гюлбул (българска смес) · Къри (южноазиатска смес) · Фин ерб (френска смес) · Хмели-сунели (грузинска смес) · Шарена сол (българска смес)
Семена, ядки и плодове,
ползвани като подправки
Арония (плод) · Бадем (ядки) · Глог (глогинки, семена) · Кайсия (ядки от костилка) · Каперси (плод) · Кафе (семена) · Кашу (ядки) · Киви (плод) · Кокосов орех (копра, стърготини) · Лешник (ядки) · Лимон (плод, кора от плода) · Манго (плод) · Мак (семена) · Маслина (плод) · Нар (семена) · Орех (ядки) · Синап (семена) · Сладък кестен (плод) · Слънчоглед (семена) · Сусам (семена, масло) · Тиква (семена) · Фъстък (ядки) · Чимен (семена от сминдух) · Шам фъстък (ядки) · Шипка (семена)
Химически вещества,
ползвани като овкусители,
ароматизатри, набухватели,
консерванти и оцветители
Амонячна сода (сладкарска сода) · Бакпулвер (набухвател) · Ванилия (есенция) · Готварска сол · Емулгатори: E100-E199 (оцветители) · E200-E299 (консерванти) · E300-E399 (антиоксиданти) · E400-E499 (стабилизатори и сгъстители) · Захар · Лимонена киселина · Mононатриев глутамат · Нишесте · Сода бикарбонат (хлебна сода) ·
Течни овкусители
и мазнини (масла)
Горчица (овкусител от синап) · Доматен сок · Доматен сос · Зехтин (растително масло) · Кетчуп · Кисело мляко (овкусител от млечнокисела ферментация) · Лимонов сок · Майонеза · Маргарин · Мас (животинска мазнина) · Масло (млечна мазнина) · Олио (растително масло) · Оцет (оцетна киселина) · Соев сос · Сос Табаско · Сос Уорчестър · Шарлан (нерафинирано слънчогледово олио)
Други продукти
ползвани като овкусители
и кулинарни добавки
Какао на прах (шоколад) · Мая (Хлебна мая-дрожди) · Нишесте (скорбяла)
Dahlia redoute.JPG
Тази статия за растение все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Категории: МаковиЗащитени лечебни растенияОтровни и силно действащи лечебни растенияПодправкиЦветя
Навигация
Не сте влезли в системата
Беседа
Приноси
Създаване на сметка
Влизане
СтатияБеседа
ПрегледРедактиранеРедактиране на кодаИсторияТърсене
Търсене в Уикипедия
Начална страница
Случайна статия
За Уикипедия
Блог на общността
Страница за контакт
Направете дарение
Участвайте
Защо?
Помощ
Изпробване
Последни промени
Нова статия
GitHub
Общувайте
Общи разговори
Обсъждани статии
Фейсбук група
Дискорд
IRC
Инструменти
Какво сочи насам
Свързани промени
Качване на файл
Специални страници
Постоянна препратка
Информация за страницата
Цитиране на статията
Обект в Уикиданни
Подстраници
Отпечатване/изнасяне
Създаване на книга
Изтегляне като PDF
Версия за печат
В други проекти
Общомедия
Уикивидове
На други езици
العربية
Deutsch
English
Español
Français
Português
Русский
Türkçe
中文
Още 52
Редактиране
Последната промяна на страницата е извършена на 11 май 2020 г. в 15:02 ч.
Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване.
Мак (Papaver) — рід рослин з родини макових (papaveraceae) з великими червоними, рожевими (рідше жовтими або білими) квітками.
Рід об'єднує понад 100 видів рослин, з яких найпоширенішими є мак дикий (Papaver rhoeas) та мак городній, або снотворний (Papaver somniferum).
Зміст
Ботанічний опис
R10 kamera 115be.jpg
A mohn inside.jpg
Однорічні, дворічні та багаторічні трави, зазвичай з розвиненим стеблом, рідше безстеблі. Рослини виділяють молочний сік, білий, жовтий або помаранчевий.
Листя зазвичай один раз-або двічі-тричі-перисторозсічені, голі або частіше волосисто-щетинисті.
Квітки великі, поодинокі, як правило, червоного кольору (рідше зустрічаються білі або жовті), на довгих квітконосах або (у безстеблих видів) квітконіжках, без приквітків, у деяких видів — у волотистому суцвітті.
Тичинок зазвичай багато, вони тонкі або вгорі булавоподібні з розширеними нитками; пиляки від округлих до лінійних. Зав'язь з 3-22 плодолистками, найчастіше 4-10. Квітки запилюються комахами, у деяких видів можливе самозапилення.
Плід — коробочка, коротко-циліндричний, булавоподібний, довгастий, обернено-яйцеподібний або кулястий; зверху прикритий пірамідальним, опуклим або плоским диском. Відкривання коробочки відбувається порами, безпосередньо під диском.
Насіння дрібне, ніздрювато-сітчасте, без придатка. Дозрілі насінини викидаються на велику відстань в результаті розтріскування коробочки. Також вони можуть висипатися на вітрі з отворів коробочки, як сіль з сільнички.
Класифікація
Рід містить понад 100 видів, поширених у Євразії та Африці, ті види, що позначені зірочкою (*), поширені в Україні:
Макове поле в с. Антонівка
Мак. Автор Максим Стоялов.jpg
Види
Papaver acrochaetum
Papaver aculeatum
Papaver alboroseum
Papaver albiflorum — Мак білоцвітий*
Papaver alpinum
Papaver amurense
Papaver apokrinomenon
Papaver apulum
Papaver arachnoideum
Papaver arenarium
Papaver argemone — Мак пісковий
Papaver armeniacum
Papaver atlanticum
Papaver aurantiacum
Papaver belangeri
Papaver berberica
Papaver bipinnatum
Papaver bracteatum
Papaver burseri
Papaver californicum
Papaver clavatum
Papaver commutatum
Papaver croceum
Papaver curviscapum
Papaver cylindricum
Papaver dahlianum
Papaver decaisnei
Papaver degenii
Papaver dubium — Мак сумнівний*
Papaver fugax
Papaver giganteum
Papaver glaucum
Papaver gorgoneum
Papaver gorodkovii
Papaver gracile
Papaver guerlekense
Papaver hybridum — Мак гібридний
Papaver kluanense
Papaver lacerum
Papaver laevigatum — Мак гладенький*
Papaver lapponicum — Мак лапландський
Papaver lasiothrix
Papaver lateritium
Papaver macounii
Papaver maeoticum — Мак приазовський*
Papaver mcconnellii
Papaver miyabeanum
Papaver nothum — Мак незаконний*
Papaver nudicaule — Мак голостебловий
Papaver orientale — Мак східний*
Papaver paucifoliatum
Papaver persicum
Papaver pilosum :
Papaver polychaetum
Papaver postii
Papaver pseudo-orientale
Papaver purpureamarginatum
Papaver pygmaeum
Papaver radicatum — Мак полярний
Papaver rhoeas — Мак дикий*
Papaver rhopalothece
Papaver rupifragum
Papaver sendtneri
Papaver setigerum
Papaver somniferum — Мак городній, або снотворний*
Papaver spicatum
Papaver strictum
Papaver strigosum — Мак щетинистий*
Papaver stylatum
Papaver syriacum (syn. Papaver umbonatum)
Papaver tenuifolium
Papaver triniifolium
Papaver tumidulum — Мак пухленький*
Papaver umbonatum
Papaver walpolei
Практичне використання
У харчуванні
Бублик з маком
Насіння маку використовували в їжу ще первісні люди. Археологи знаходять його під час розкопок неолітичних поселень в Швейцарії, біля Савої і Мілану в Італії. Як сільськогосподарську культуру мак вирощували у Вавилоні, Сирії, давній Греції і Риму, Єгипті. Арабські купці торгували маком в VII—VIII ст в Індії та Китаї.
В Україні культивують лише різновид маку городнього — олійний мак з метою отримання насіння й олії для потреб харчової промисловості. Олійний мак цінний своїм насінням, в якому міститься 50 % високоякісної харчової олії і до 25 білкових речовин.
Олію добувають гарячим пресуванням. Вона має світло-жовтий колір, приємний смак і запах, добре засвоюється. Вважається однією з кращих серед рослинних олій.[1] Олія, одержана холодним пресуванням, довго не гіркне. Її застосовують у харчовій і кондитерській промисловості.
У медицині
Мак розводять для отримання опію, на основі якого виробляють 60 % снодійних препаратів. З опію виробляють морфій, кодеїн, папаверин, наркотин. Усі алкалоїди опію отруйні, а найсильнішим вважається тебаїн, що дією схожий на стрихнін.
На Сході Азії поширене куріння опію. Курять його маленькими довгими люльками з металевим чубуком. При курінн
|
Re: метастази черен дроб [re: биби]
