Мила, Мила06,

Няма нищо подобно за "несвой", няма нищо от това, че пренебрегваме изкуствата по принцип. Има моменти, някакви, в които може да си бил на химия и да ти е зле или да пътуваш някъде, или и да работиш, да се завърне съпругът от чужбина, или нечий студент от София... Има и това, че рядко се отбиваме вече тук...

Понякога и аз, просто по навик, отварям и приятелите липсват. Не помня от кога не съм влизала. Може и да съм видяла темата и после да съм изключила. Забравям много! Смях голям съм. Може и да съм била на химия, или на Пампорово, или на пиано.

Напълно убедена съм, че никой не те игнорира умишлено. Ето, аз сега виждам и теми от един приятел, още не съм ги прочела, но ми стана малко болно, че си мислиш, че съм игнорирала теб и хубав театър по темата, която ни свързва.

Макар, че, да, понякога има и моменти, в които не ти се преживява на филм или театър, или книга, чуждата болка, защото и твоята ти е в повече...

Да, бих дошла. Не само щях да намеря още вдъхновения за себе си в този театър, много щях да се радвам и теб да видя.

При мен напоследък е така: всеки вторник на химия, понякога се разместват дните, после два-три дни лазя по диваните, февруари бях и на пет скенер, два пъти седмично на уроци по пиано и после у дома се упражнявам, мъж ми си дойде след тримесечно пътуване в средата на месеца, смених работа и работя от вкъщи дистанционно по 4 часа средно на ден. Когато съм на химия работя по-малко и наваксвам в другите дни. Ходихме и на ски ваканция, където успях да се пусна няколко пъти по зелената писта, въпреки всичко. В петък пак сме там. И мъж ми още си е тук, та гледам понякога да сготвя интересно, да правя хубави и различни салати и ми е кеф. Срещаме се тук - там с роднини и приятели, докато е тук той. И така се е случило, пропуснала съм и двата момента.

Просто клубът не е, каквото беше... Изнесохме се във ФБ и социални медии, знаем си се и още си помагаме. А новели членове рядко идват, защото до скоро бяхме вип. Приятели, които не се лекуват в момента, и дай боже да не, съвсем пък по-малко се отбиват.

Аз ти благодаря за този разказ!

Не си е сърди, не е нищо лично. Хората си ги бива, истински са. Ня5ое поуморени от болници и лошя физическа и психическа форма

И пак пиши, когато имаш да кажеш нещо. Аз все пак наминавам. Прегръщам те!