|
Извинявам се, дълго стана, но се надявам да е полезно някому.
Отварям отделна тема, за да може да се търси по-лесно в клуба. Евентуално да се сложи в справочника.
Имам вече портакат. Или порт-а-кат. Или просто порт.
Не знам далии има някой, който да не знае още за това чудо принципно.
Но, накратко, това е вид катетър, който се въвежда подкожата и осигурява достъп до артерия. Артерията е с по-дебели стени и в нея кръвта се движи по-бързо. По тази причина е по-малко вероятно химията да причини възпаления. Освен това от порта може да се взима кръв.
Обикновено се поставя на гърдите. Моят е почти към мишницата.
Към това устройство се прибягва при продължителни химиотерапии, които могат силно да увредят периферните вени, както стана при мен. При това положение вените се възпаляват, болят, запушват се. Трудно се поставя абокат, а дори да се уцели някоя останала работеща вена, тя вече е тъничка и криволичеща и може да лесно да се спука или възпали.
И от тук нататък личния опит:
Тъй като сега съм на седмични вливки и нямам вени, най-после се осмелих да си поставя порт.
Към Първа хирургия на Александровска болница и доц. Йонков ме насочи лекуващата ме д-р Върбанова.
Очарована съм от бързината и лекотата, с която стана всичко.
Във вторник тази седмица ми отложиха вливката, поради ниски неутрофили. Използвах момента да отида до Александровска, за да се информирам как да се планира между вливките и дали пречи това, че съм с ниски неутрофили в момента.
Доцентът беше в операционната, но една сестра го намери и разговарях с него в коридора на операционната, без никой да ми се сърди и да ме кара да чакам с часове. Каза, че ако не съм яла и в момента могат да го сложат. Но аз бях яла и го отложихме за следващата сутрин. Зададох въпроси. Отговори ми се спокойно.
На следващата сутрин, гладна и жадна, с епикризите ми, отидох там. В приемния кабинет попълних нужните декларации, минах през регистратурата и се качих в канцеларията. Те си издадоха сами нужното направление. Не съм заплащала абсолютно никакви такси, дори за устройството!
Изчаках малко на стол. После ме извикаха, съблякох се до кръста и легнах. Обясниха ми, че се прави с местна упойка, ще усещам, че нещо се прави, но не трябва да усещам болка. Скриха ми погледа да не гледам към мястото с чаршаф.
Отне около 15 минути въвеждането на катетъра. После около 15 минути изчаквахме да дойде мобилен рентген, за да проверят правилно ли е насочен катетъра. После поставиха и едно кръгло устройство, голямо, приблизително, колкото монета от 1 лв. в диаметър, като още преди да го поставят ми го показаха и ми обясниха, че то се въвежда под кожата, а на повърхността остава само, нещо което прилича на копченце Това е силиконова мембрана, през която после се вкарва всеки път игла, за да се вземе кръв или да се влее химия.
Самата манипулация я извърши едни млад лекар - д-р Тодоров, от когото също останах очарована. Беше уверен, спокоен и много внимателен. И между служебния разговор "подай еди-какво-си", подхвърляше разни смешки. Научих, че е семеен и е от Враца.
Е как да не се почувстваш спокоен и дори щастлив!
После изчаках не повече от 20 минути, за да ми подготвят документите.
Дадоха ми:
- Епикриза! На момента, бре хора! Де се чуло и видяло!
- Парспорт на устройството, в който има подробна информация за него и страници с редове, за да се отбелязват всички манипулации, извършвани с него. В паспорта има и свидетелство, че може да се изпълняват образни изследвания и т.н.
- Мъничка версия на паспорта, която да държа при личните си документи в чантата, ако забравя големия. В него има съвсем кратка информация - името ми, вид, марка, номер на порта.
- Дадоха ми една безплатна игла за порт.
- Рецепта за 5 игли, които ще трябва да си ги купувам и още не знам от къде. Някой ако знае да каже. Ако не идния вторник ще питам.
- Книжка с информация за пациента, в която е подчертан моя модел и има превод на бг.
- И дори 2 водоустойчиви лепенки допълнително, за да си сменя лепенката след 4 дни.
Първата игла ще отида да ми я поставят в Александровска, за да видя аз самата как става.
Много се надявам сестрите в Ситиклиник да умеят да поставят иглите, защото ходенето до Александровска преди всяка химия ще ми отнеме допълнително поне час време да влизам в града. Много по-близо и удобно ми е от магистралата да си ходя направо в Сити Клиник. Но това ще го уточня във вторник и ще видим.
Вчера като мина местната упойка взе да ме боли, най-вече при движение, но то има си хас да не боли. Все пак е прясно бърничкано. Надявам се бързо да утихва болката, че малко ми пречи да шофирам. Пък утер ще джътна до Пловдив да се видим с Красчо и вдругиден отивам на купон с бившите вече колеги от целия регион, във Велинград, но тук се надявам да си намеря друг шофьор. Малко ще ми пречи да се развихря на дансинга, както си знам, но... е, не може всичко да е цветя и рози
Редактирано от Ekna на 28.11.19 22:57.
|
Портакат
