Оо, мило Фениксче, как те разбирам. Човек понякога се чувства така притиснат в ъгъла и не вижда изход.
Опитвай разни неща, които евентуално да те накарат да се чувстваш малко по-добре.
Аз в болницата не можех да се съсредоточа да чета, но ме подсетиха за аудио книги и така дни наред поглъщах разни криминалета, понякога дори заспивах.
Друго - слушалките и любима музика.
Молитви.
Оцветяване - има приложения за телефон.
Или пък разглеждам снимки на децата като малки.
Клипчета с котки и бебета много гледам.
И Fine living телевизия - там едни хора си купуват острови. Отнасяха ме в мечти.
Също кулинарните тв. Може да нямах апетит, или пък да не трябваше са ям, но ми беше приятно да ги гледам и да си мисля "Това не е трудно. Ще изненадам Шпашчо някой път."
Просто трябва да се мъчим да се разсейваме, и то с хубави неща. И тъпо и упорито да си повтаряме, че е за добро. Че всеки ден във всяко отношение положението става все по-добро и по-добро.
Всичко ще е наред с бебочето и дъщеря ти! Просто не бива да се тревожиш, защото това е негативна енергия. Мисли си, тъпо и упорито, всичко ще е наред!!!
И моите неволи не са приключили съвсем. И на мен, все още, на моменти ми се иска да ме няма. Но просто трябва да преминем през това.
За терапията - обсъди ли с лекуващия как се чувстваш и какво те притеснява? Ако не - направи го. Поговорете дали не е добре да смените.
Прегръщам те, мила! Обичам те! Ще се помоля за теб и дъщеря ти!
|