Снощи и аз това си мислех. Къде точно е баланса между това да приемаш случващото се и да отстояващ позицията си. До колко желанията влияят във всичко това, защото, да си го кажем - те са способни да ни водят към собствената ни гибел.

Молих се снощи. Защото си припомних, че не мога да знам кое е предначертанно и защо.

Когато се уловя, че прекалено твърдоглаво тегля въжето в желана от мен посока, започвам да го отпускам полека. Да си изкарам добре на ските ми стана нещо като фикс идея, защото си бях казала, че тази година ще направя резервации и, не ме интересува, химиите ще се съобразят с моя график. Отначало беше просто решимост.

Та ... помолих се снощи. Да ми помогне да успокоя душата си, да ми помогне да приема каквото ще се случи или няма да се случи. Да ми помогне да изместя гневните монолози с хубаво чувство.

Ще се случи, което е най-добре за мен, при всички случаи! Просто може да не го осъзная веднага.

На подобни размисли ме наведоха един-два повода и по време на Академията по творческо писане. Първо нещата така се подредиха, че да не мога да изпратя своя творба в срок за Самостоятелно четене. После в програмата забелязах и друго Самостоятелно четене и започнах да пиша съобщения и мейли. Оказа се, че то е за поетите. Разочаровах се, но тогава ми хрумна, че може да прочета от лиричните ми неща, писани извън курса. И те приеха. Но тогава се оказа, че няма достатъчно желаещи от курсистите-поети за това събитие и то се отмени хахаха.

Писаха ми, че ако имам желание за самостоятелно такова събитие, те могат да ми съдействат по някакъв начин и извън курса. Отговорих - не. Човек трябва да съумява да разчита знаците! ако нещо трябва да се случи, то трябва да се случва лесно. Щом като не се получава, значи още не съм готова. Приех, че силата над нас ме предпазва от прибързана или грешна стъпка и толкоз.

Та.... така... Още не съм се справила напълно с това. Но се опитвам да се успокоя и да приема, да се доверя.

Целувки от мен!

И благодаря, че си ме прочела

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите