Мен винаги ме е крепяла обичта към сина ми. Така и не се научих да обичам себе си

Знам, с много хора е така. В т.ч. моите родители. Но, тогава, позволи пак на тази обич да те крепи. Щом само това те мотивира, прави го пак заради него. Живей и се бори заради него.

И хич не гледай толкова дълбоко в себе си. За какво ти е това? Каквото му е нужно от дълбокото на човек, то само си изплува, когато и каквото трябва.

Хм... за думата "рак"... че какво толкова?! Дума като дума. Морско животинче. Мъж ми преди години ми подари чаша с надпис "Зодия Рак". Каза ми, че сега съм от неговата зодия. Смяхме се заедно. Ама... де да знам нужно ли е да се изправяш пред страха си да изговаряш точно нея. Замести я с друга дума. Е, ще се получават някои нелепици, ще пада смях. Щото, ако примерно заместиш "рак" с друго морско същество, примерно "медуза"... Някой като те пита от какво си болна, ти ще трябва да му кажеш: "Имам медуза." Има да се чуди...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите