Кога минаха 10 години, времето лети. Не я познавах лично, говорихме по телефона, гледах едно интервю с нея и доц. Цекова. Тогава изследването на ХЕР 2 тепърва навлизаше, а когато повториха нейното, се оказа че са сгрешили. Бяха я лекували 2 години грешно. От тогава при мен и всеки който ме попита второто мнение в различна лаборатория е задължително условие да се започне лечение. Разказваше в стаите си всяка стъпка. И с друг пример я помня. Разказваше за баща си. Получил инсулт, отишла да го види, мизерия в болницата в северозападна България. Трима мъже. Първият го грабнали децата и го докарали в София, тя занесла от вкъщи чаршафи и всичко необходимо за баща си. Третият мъж нямал деца, имал баба и непрекъснато повтарял как трябва да се прибере, защото бабата е сама. И тук ме питаше, познай кой оцеля? Третият мъж. Баща и и другия мъж докаран в София починали.
Почивай в мир Весе, продължаваме твоята пътечка.

Да имаш кураж не значи да не се страхуваш,а да си господар на страха си - Марк Твен