Поклон пред паметта му и много сила на теб и семейството!

Мила, много ти е тъжно и тежко сега, но точно тези хора, точно сега, не бива да ги мислиш... Съсредоточи се в тези, малкото...

И да не е болестта, мисля, че пак е нормално с годините, с опита, да намаляват тези хора, за които знаеш, че ще направят всичко за теб, а и ти за тях... Пак си има "приятели" за маса, за пазаруване, за вицове, за философстване, но малцина от тях попадат и в онази специална неетикирана стаичка в сърцата ни. Няма смисъл да разсъждаваш, да се вълнуваш, да се възмущаваш, да се гневиш, да ти тежи, за останалите.

Аз, лично, никога не съм ги изчислявала. Сама ги редуцирах. Научих се да ги отсявам, което не ми беше лесно заради вродената ми дипломатичност... Но, хора, които прекалено много мрънкат, обсебват, гледат ме съжалително, всяват ми паника, ползват ме за кошче, пък да не говорим за интриганти, клюкари и прочие - с някои напълно спирам комуникацията. Други са ми интересни и ми е приятно да общувам с тях, но си знам до къде мога да разчитам и не очаквам много, за това и не се стига до разочарования.

Не крия болестта си, напротив. От 2006 г. се боря, но не съм се свила в черупката си - напротив! Всеки, който се интересува, ще чуе отговора ми. Който не - не. Не съм спряла да живея - напротив! Срещам нови хора, не се боя да се доверя, докато дам възможност на сетивата си да преценят... и т.н.

Така че, мила, отсей ги ТИ!

И, ето, за това е и този клуб... Тук са едни от най-истинските хора, които познавам! И благодаря на рака за това. Та, виждаш, независимо колко време не си наминавала, ние сме тук, за да се изслушваме, да си дадем кураж... Наистина се надявам, че ще намериш сили и воля да дойдеш на срещата. Не знам дали аз ще успея, защото ще ходя на химия преди нея, но, няма значение. Другите ще са там.

Прегръщам те!