|
|
| Тема |
 А след това?!?! |
|
| Автор |
ket1234 (много добър чов) |
|
| Публикувано | 19.05.18 19:24 |
|
|
|
С най-голямо съжаление искам да кажа, че съпрутът ми изненадващо за два дни отиде в по-добрия свят след 13 годишна битка.
С Веси /светла й памет/ навремето започнахме да алармираме за проблемите на онкоболните.
През 2005 год., когато се разболя съпругът ми, нямаше нищо в мрежата. Нямаше лекарства, нямаше асоциации, нямаше нищо. Трябваше да се чака с месеци да се събере комисията в МЗ и да реши ще го бъде ли или не....
Сега, като си давам сметка къде сме, й свалям шапка за смелостта и хъса, с които се отдаде на каузата си.
Та.....мисълта ми беше, а след това......
Когато човек се разболее, поне 80% от "приятелите" отлитат.
Било им било неудобно да контактуват с теб. "Как да контактувам с теб? Какво да ти кажа?" Ми не си прокажен - какво ги възпира?
След време отлитат още 10% - ми то вие имате някакви специални потребности, на нас ни е некомфортно с вас.
Но ние тези специални потребности сме си ги свършили в къщи преди да се срещнем или в хотелската стая без да има закъснение от наша страна и без да ви притесняваме.
Ние не се спряхме да живеем - всяка година ходехме в чужбина, по N-пъти на СПА в родни хотели, на море, на ски.....
И сега след края....останаха приятели, които се броят на едната ми ръка.
Обаждам се за 40 и на въпроса ми "Защо не се обади да ме чуеш?" - ми.......
Вярно е, че всеки си има живот, напрегнато ежедневие, но....
Човещината, човещината я няма вече.
Свили сме се в черупките си и ни е неудобно да контактуваме с хора, които са болни или загубили близък човек.
Ей това не го разбирам.
Трябва да се говори и за това.
| |
| |
| 
|
|
