Браво, Екна, чудесни вдъхновения! Винаги съм мислела, че празникът е в подготовката и очакването му, защото самият той преминава твърде бързо. Помня, че когато синът ми беше малък, веднъж, след разотиването на гостите от рождения му ден, разочаровано попита: "И само това ли беше? А го очаквах цяла година...". Тогава реших, че празнуването ще бъде цяла седмица, вместо един ден. И всеки ден ще има някаква подготовка за празника, както и изненада-подаръче. Така имахме празнично усещане цяла седмица, а за самия Ден бяхме запазили кулминацията. По този начин празникът не само, че не минаваше бързо, но след приключването му имахме нужда поне от едноседмична почивка! В този смисъл казвам, че подготовката или пътят, който извървява човек до самото радостно събитие, често е най-вълнуващата част от него.
Екна, сигурна съм, че създаваш истински вълнуваща атмосфера и емоции с това, което правиш. Така че те очакват много, много празнични дни, заредени с радост, любов и вдъхновение!
"Совите не са това, което са..."
|