Пак е декември и наближават празници... Днес украсих елхата, но вече вкъщи няма малки деца, които да й се радват както у Буба :) E, вярно моите мъже ми помогнаха - сглобиха елхата, смъкнаха кутиите с украса, но неволно си спомних като бяха малки децата колко повече настроение имаше. Днес това с украсата го усетих повече като задължение..., даже си помислих, че остарявам
Красчо, не се тревожи за сина ти. Много често сега младежите почват една специалност и след време откриват, че не им било това призванието и сменят не само специалност, но и университети. Моят племенник почна в СУ една от тези специалности, които ти посочваш и след първата година прекъсна и записа в Техническия нещо подобно, като обвини сестра ми, че тя го е накарала да запише в СУ. Просто реши, че не иска в СУ
Фло, радвам се че колетът се е намерил и пътува. Ще пристигне точно за празниците.
Бях в Париж миналата седмица, имах среща с лекарката ми. Две години не бях ходила, защото тя смени болницата и прекъснах връзка с нея. Но тази година тя оперира двама българи със същата диагноза като мен и реших да отида да ме види и мен. Всичко е наред, слава на Бога. Тя е от хората, които трудно показват емоции, но в случая се зарадва
|