ИСТИНАТА ЗА РАКА

Медицината в моя случай – успех или провал?

ЛИЧНАТА ИСТОРИЯ на Ани Арсова

--------------------------------------

Да обесня - Ани Арсова превежда интервютата на Тай Болинджър, включва и други теми, всичко което е преценила за себе си, че й помага за борбата с рак на гърдата. . Аз пускам една по една темите в резюме, но във ФБ група. Тук ще започна от първи епизод да публикувам нейната работа в темата Какво лекарите НЕ ви казват. Много полезна информация.

----------------------------------------



Преди няколко дни трябваше да подготвя резюме на моя случай, заради посещението ми в една Аюрведична клиника. Оказа се полезно да погледнеш да фактите след време, когато си далеч от първоначалните емоции и от позицията на знанията, които си натрупал с годините.
Препрочитайки и изваждайки сухите факти, изведнъж ми проблесна, че моят случай е идеален пример за това, че вероятно терапиите за лечение на рак не винаги работят по начина, който се очаква от тях или изобщо не работят.

Преди няколко месеца се срещнах по друга тема с лекар, специализирал онкология в Русия. Той беше първият, който ми каза, че типът рак, който съм имала (инвазивен дуктален аденокарцином) е един от много бавно развиващите се видове рак и според него този тип тумори рядко местастазират. Не съм лекар, не оспорвах. Чух, замислих се, забравих.

Ето и фактите: през 1999 г. при биопсия на фиброаденом бяха открити клетки на инвазивен дуктален аденокарцином. Последва частична операция, премахваща част от гърдата и целия млечен канал. Беше открит тумор с размери 2.3 мм, капсулован. Бяха премахнати 18 чисти лимфни възела. Последва лъчетерапия и хормонална терапия с „Нолвадекс“ за период от две години. Прегледи на всеки 3, а после на 6 месеца и така 14 години;

4 месеца преди откриването на рецидива ме накараха (защото ми се полагала) да направя мамография, която показа, че всичко, ама всичко е чисто и няма нито следа от тумор или възпалителен процес!? Не съм пропускала преглед и изследване. Всеки път стресът беше огромен. Някой път ще разкажа за разликата между преди и сега, но ще бъде в отделна статия, защото не искам да разводнявам настоящата.

Изведнъж през март месец 2013 г., 14 години след операцията се възпали старият белег. Същата гърда. Белег, който е бил спокоен 14 години. На следващия ден бях при лекаря ми, онколог с дълги години практика, който ме прегледа с ехограф и ме успокои, че не вижда никакви сенки (кръвоносната система изграждана от туморите се вижда като сянка), че под възпалението е уплътнението от старата операция и е възможно нещо старо да е останало там и организмът да е решил да го изхвърли през кожата. Лекарят ме посъветва да изчакам 2 седмици, защото беше сигурен, че е обикновено кожно възпаление и ще премине само.

Нямаше промяна в зачервяването за този период и му се обадих с молба да ме оперира в първия възможен момент. След 3 дни уплътнението беше премахнато амбулаторно и изпратено за изследване. Никой не очакваше неприятни изненади освен мен. Нещо отвътре ме човъркаше, че нещо не е наред. Здравият ми разум не можеше да приеме, че нещо стояло мирно 14 години, ще се възпали без сериозна причина.

За съжаление бях права. Диагнозата отново беше инвазивен дуктален аденокарцином, ХЕР2 отрицателен, силно хормонално зависим. Все едно бях блъсната от товарен влак летящ в пълна скорост.

Лекарите бяха в потрес, защото при първата операция преди години млечният канал (ductus) е бил премахнат и не би трябвало да имам точно такъв вид тумор. Както каза един лекар, мъж: „Това е все едно аз да имам рак на матката.“

Чудеха се, защо, как. Даже се чудеха дали не е грешка, дали не е друг вид рак, примерно на кожата появил се вследствие на лъчетерапията, дали е рецидив или нов вид рак. В целия този хаос реших да не правя нищо и да изпратя блокчетата за изследване в Белгия, в специализирана онкологична болница. Диагнозата бе потвърдена. Лечението, което ми предложиха оттам беше мастектомия на болната гърда, пълен курс химиотерапия (можело с нея, можело и без нея, ама понеже нямали опит със случаи като моя, нека се застраховали) и хормонална терапия с „Нолвадекс“. Казаха ми, че ако не направя химиотерапията предложена ми от тях, следващото откриване на рака ще означава откриване на метастази и лоша прогноза за мен.

Заради логистични причини, реших да направя операцията в България, при лекаря на когото имах доверие и после стъпка по стъпка да търся пътя си. Операцията направена. Хистологията не показа други находки в болната, нито в здравата гърда. Явно туморът пак си стоеше концентриран на едно и също място, мястото на първия тумор от 1999 г. Дотук добре. Започна едно чудене, трябва ли да имам химиотерапия или не. „То може и без нея, ама нека за да сме сигурни да я направим.“

Толкова несигурна не съм се чувствала никога! Тогава не знаех нещата, които знам сега и следвах съветите на лекарите. Чаках някой от тях да ми каже какво да правя. Бях поставена в позиция аз самата да решавам дали трябва да направя химиотерапия или не. С тогавашните си знания избрах да се застраховам и да правя химиотерапия.

Случайно се видяхме с наш познат лекар, капацитет в своята област, на когото разказах за избора пред който съм поставена. Той ме посъветва да направя консулт за лечението си някъде извън България и ако се наложи да правя химиотерапия, да я направя също извън България. Озовах се във Виена при професор Гант, онколог. Той поиска изследване в тяхна лаборатория на туморните блокчета и поиска блокчетата от преди 14 години. Какво беше учудването ми, когато разбрах, че старите ми блокчета са унищожени. Пазели ги 10 години и без изобщо да те предупредят ги унищожават. Е, да де, ама кой да знае, че след 14 години ще ми потрябват за сравнение. Беше важно да се знае това нов тумор ли е или е рецидив на стария. Съвет от мен, вземете си блокчетата у вас и си ги пазете. Колкото и да ви убеждават, че трябва да ги върнете, съгласете се, не се обяснявайте, вземете си ги и си ги пазете в случай, че потрябват. На никой не му пука за вашите блокчета, както е видно от моя случай.

Диагнозата отново беше потвърдена. Лекарят във Виена, беше човекът, който за първи път каза нещо различно. Според него при мен най-важното лечение е хормоналната терапия, заради типа на тумора (силна хормонална зависимост, ХЕР2 отрицателен), а химиотерапията е безсмислена. Тя само щяла да изтощи организма ми, без да има съществена полза от нея. Примерът, който даде много ми хареса: „Това е все едно да се застраховаш срещу всички възможни рискове. Сключваш застраховки за всичко. Обаче идва един момент, в който сумата, която плащаш ежемесечно или годишно за застраховки става непосилна за теб. Нямаш пари да плащаш за ежедневните си нужди, камо ли за застраховки. Тогава с какво ти помагат сключените застраховки?“ Същото е с тялото ни. Когато лекарите се презастраховат посредством химиотерапия, те постигат срив в имунната система на болния, което намалява шансовете му за оцеляване. Целта на лекарите трябва да бъде да изградят силна имунна система.

Беше ми назначено 3 годишно лечение със „Золадекс“ и „Фемара“, защото „Нолвадекс“ вече е бил използван при мен и нямаше да бъде ефективен. За първи път някой помисли за това!

На изпращане проф. Гант ми каза: „Щастливи болни хора няма!“ Много беше прав и често цитирам тези му думи. Благодаря на Господ, че ме изпрати при него! В последствие говорих и с други лекари в чужбина относно лечението, което провеждах и те бяха напълно съгласни.

Друг въпрос, който задавах на всички лекари е: „Щом като при мен със стандартните методи на профилактика: мамография и ехография, не беше открит тумор с размер 1,4 см, кой е правилният начин за ранна диагностика на рак на гърдата? Всички лекари казваха: „Това са стандартните методи за преглед, няма други.“ За мен ЯМР (ядрено-магнитния резонанс) е най-щадящият метод за по-сериозен преглед, при който липсва облъчване. Разбира се, той е по-скъп и със сигурност, никой лекар няма да ви даде направление за него. Със сигурност на повечето лекари на които кажете това, моментално без да се замислят ще отговорят: „Това са глупости.“, но аз знам, че съм права! Говорила съм с доста лекари успяващи да мислят и те са напълно съгласни с горното.

Сега запознавайки ви с пълната картина, мога да се върна на проблясъка за моя случай. За да достигне размер от 1 см на ракът са му нужни 7-10 години. Знаем, че моят вид рак се развива доста бавно. През 1999 г. са махнали малкото туморче от 2.3 мм, но според мен е останало нещо, дори една клетка да е била, е останало нещо там, което не е било унищожено, нито от лъчетерапията, нито от хормоналната терапия. Припомням, че новият тумор беше в уплътнението на старата операция, беше същият вид рак според старата епикриза (дуктален аденокарцином), беше дуктален (клетка от млечен канал), т.е. от тъкан, която реално не съществуваше в тази гърда. Това абсолютно потвърждава предположението ми, че се е развил от клетка останала от предишния тумор. Тази клетка не е била унищожена от нито една от приложените ми терапии, което потвърждава тяхната неефективност!

Четейки в последните месеци, книги, блогове на лекари и хора преборили рака, осъзнах колко важно за мен е да направя пълна промяна на начина си на хранене, на мислене и на живот, защото те са в основата на заболяването ми. Колкото и лекарства да пия, ако не променя тях, винаги ще създавам предпоставки за за връщането на болестта. Храната лекува! Стресът разболява!

Животът ме срещна и с хора от реалността, които са се преборили с рака посредством гладолечение – Емануил Ангелов, Ади и Милен Цветкови. В статиите „Истината за рака“, които се надявам да преведа някой ден има множество случаи на излекувани пациенти, които лекарите наричат „спонтанна“ ремисия. Вярвам, че вървя по правилния път и че този път научих уроците си!





край

Живота е рисуване без гума за триене.