КАКВИ ХОРА ХАРЕСВМАМ....
Харесвам абсолютно всички хора. Абсолютно. Всички.
Но тук искам да опиша онези малцина, които най-най-много харесвам.
Те са малцината зрели, смели, слънчеви, мъдри, потресаващо забавни, нагло-гениално-креативни, нежни, топлокръвни, неуморно-всеотдайни, милостиво-лесно-прощаващи, разполагащи с безброй успокояващи притчи, милувки, междуметия или намигвания; те са изключителни – изключително обикновени, умерени, прости, не крещящи, а крещящи с тихото си, скромно, самоуважаващо се присъствие.
Те знаят, че са изключителни, гениални и еднократни, но не се гордеят с това, защото знаят, че всеки човек е като тях. Всеки човек е точно, абсолютно като тях, но още не подозира това.
Всеки човек е техен брат – по-малък неуверен брат с огромен, Божествен, вулканичен потенциал. Бъдещето ще разкрие този потенциал: жълъдът ще взриви неувереността си и ще се трансформира в един огромен фойерверк – в един огромен дъб.
Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!
|