Аа, пардон! Екна се записа, разписа и подписа, веднага щом везните наклониха на-към-то Филибето. Имам и един ангажимент, но ще го разредя с усмивките ви, или по-скоро обратното, ще разредя усмивките ви с мъничко ангажимент
И понеже, гледам, разгаря се дискусийка за клуба, та и аз да кажа: Клубът си е Клубът. По-уютен, по-задушевен от много други пространства, и от голяма полза за всички. Лично аз, отдавна съм сложила линк към него и в блогчето ми в нета, раздел "полезни връзки" :
Но, Вяра е права. Старите времена няма да се върнат, виртуалният живот се променя, както се мени всичко и всеки. И това не е непременно лошо.
За нас "старите кучета", за по-активните нови членове, но, убедена съм и за много пасивни участници в клубния живот, Клубът ще си остане Остров на животоспасяваща взаимност, съпричастност и информация.
А пък, от т.нар. Ядро, всеки си има някакво място и собствена роля. Макар и по-рядко да влизаме, все пак сме наоколо.
Да ви споделя, с мен се свързват хора и чрез блога ми. Имам няколко семпли, но достатъчни, статии (още не ми е дошла музата да довърша цикъла и с някои други важни публикациии) за "начинаещи" и по същия начин - някои само четат (виждам го като статистика в блога), други са по-активни и се свързват с мен - отначало по мейла, после и по телефон, ФБ... Подавам ръка, до колкото мога, както съм го правила и го правя и тук, когато има въпроси от някой с моята диагноза. Както са го правили за мен клубарите някога.
Така че, наистина, не го преживявайте толкова драматично. И нека никой не го чувства като задължение, няма смисъл в това. Всичко си е, както трябва да Е!
|