Не разбирам защо са тези елегични настроения относно клуба. Не можем да искаме от всеки, който е потърсил помощ тук да продължи да пише и активно да взема отношение по темите. Болестта се отразява по различен начин при различните хора, знаем, че много не я и преживяват, така че не можем да се сърдим защо влизали търсели помощ и не оставали. При други този период от живота им преминава и те не искат да се връщат към него. Клубът е за взаимопомощ, има си ядро, което действа. Лично що се отнася до мен – моят вид тумор е много рядък, но през годините няколко човека със същата диагноза се свързаха с мен и само един от тях писа и пише тук. Останалите ме намериха на лични съобщения именно чрез dir.bg . С тези хора и до днес поддържам връзка, но те не намират за необходимо да пишат публично и не мога да ги карам да правят това. Всеки е различен. Така че, клубът си е действащ и смисълът му е в анонимността, която дава. Иначе има много групи за споделяне във Фейсбук, свързани с онкологични заболявания, но те са друг вид алтернатива на взаимомощ и информация. Клубът в дир предоставя възможност за много лично споделяне, което надали всеки би направил във ФБ, освен под фалшива регистрация. Така, че ако пишат и търсят помощ нови хора тук, клубът е действащ. Ние ветераните просто да си пишем нещо си само за нас си не виждам смисъл, смисълът е да влизат нови хора, които търсят информация и помощ. Ако не влизат и не пишат нови – значи тази форма отмира и е заместена от ФБ, от пациентски организации, от психиатрични групи и т.н., просто животът си тече и нещата се променят. На мен този клуб много ми е помогнал навремето и то не само с информация, а най-вече с възможността да споделя много лична болка с хора преживели същото. Затова вас приятелите от този клуб ви чувствам много, много близки и обичам реалните срещи с вас. В този смисъл виждам ползата му и не мисля, че върви към саморазпускане и закриване. Той си има своето запазено място в интернет пространството.
|